Писателите и народният съд - част 3

Словото като престъпление 1944 - 1945 г.

Книгата предлага аналитичен литературноисторически разказ за Народния съд и българските писатели. На фокус са поставени основанията, механизмите и ефектите на процеса на Шести върховен състав на Народния съд, чрез който се преобразува литературната и медийната публичност в България непосредствено след 9 септември 1944 г. Очертана е общата рамка на съдебното преследване чрез институцията на Народния съд, като е поставен акцент върху начина, по който написаното или устното слово става престъпно деяние и превръща писателя и/или журналиста в престъпник, а в контекста на „народното правосъдие“ произвежда своя автор в „народен враг“. Посочени са различни случаи с писатели и журналисти, убити „без съд и присъда“, на литератори, осъдени като министри, както и на интелектуалци, изправени пред съда. Наред с тях са представени писатели, активни участници в обслужването на Народния съд – станали народни обвинители или народни съдии, свидетели в процеса на Шести състав, автори на пропагандни статии по темата, поети и сатирици, създали стихове, фейлетони и агитки в подкрепа на съда.

Поредицата „Червено на бяло“ се стреми да запълни съществена част в днешното (не)знание за литературата на Народна република България (1946–1990). Представя важни проблемни зони, реконструирани чрез издирвания в архивни фондове и в периодични издания. Изгражда общи историко-културни контексти – средищни за литературната история на българския комунизъм. В поредицата се обнародват непознати или по-малко познати архивни материали, формират се нови тематични ядра за изучаване на българската литература от втората половина на ХХ век, гради се документалният фундамент на следващи изследователски практики.

Поредицата „Червено на бяло“ е част от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Думи за начало и благодарности
Въведение: Обща рамка на съдебната разправа
Словото като престъпление
Първите петима: Литераторите като политици - Богдан Филов, Димитър Шишманов, Борис Йоцов, Тодор Кожухаров, Михаил Арнаудов
Извличания, арести, убийства: Крапчев, Бадев и другите
Изчезвания между Германия и Италия: Димитър Гаврийски и Ненчо Илиев (Сириус)
Заради сатира и/или патриотизъм: Райко Алексиев и Яни Хаджиянев-Калиакренски
Публицисти и журналисти: ликвидации между столицата и провинцията
(Не)случайните жертви: Борю Зевзека, Мишо Хаджийски, Константин Гиндев
Арести - без Народен съд: Талев, Красински, Мутафов и нататък
Арести - към Народен съд: от Стефан Танев и Христо Бръзицов до Фани Попова-Мутафова и Змей Горянин
Стихове върху стените, страх навсякъде
Народни обвинители и съдии: Ланков, Полянов, Георгиев (Андреев) и останалите
Няколко подсъдими: линии на поведение
Няколко свидетели: точки на двоумение
Агитки и възпеви на „народното правосъдие“
Присъди и призвания
Други посоки: след Народния съд
Какво става с хората?
Източници и библиография

• The Writers and the People's Court
• The speech as a crime: 1944/1945. Summary