"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"У майкини" е роман-сериал, събрал историите на съвременни българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание. Защото българинът постоянно се измъчва от притеснения да не се изложи и от въпроса "какво ще кажат другите". "У майкини" ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести. Но този идиличен свят вече е белязан от ... |
|
|
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
|
"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. "Само дълбоките дири значат ... |
|
|
Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
Рейтинг: 7.50 / 4 гласа 
