Улпиа Никополис ад Иструм

Управлението на император Траян (98 - 117 г.) е време на най-голяма експанзия на Римската империя. Минало повече от век, откакто римският ботуш стъпил на Балканите и имперската администрация асимилирала земите южно от реката Истрос (дн. Дунав). Вече не толкова необходимостта от нови териториални придобивки, колкото запазване на спокойствието по границата, довело до няколко военни начинания, които завършили с пълен успех за римското оръжие. Най-големият сблъсък е с Дакийското държавно обединение, намиращо се под управлението на Децебал. Даките са племена с тракийски етнически произход, които населявали северната част на Дунавската равнина и Южните Карпати в днешна Румъния. Първата "дакийска" война (101 - 102 г.) завършила с частичен успех за римляните и подписването на унизителен за даките мирен договор. Това станало причина след няколко години да започне Втората "дакийска" война (105 - 106 г.). Резултатът от нея е унищожаване на държавата на даките, самоубийството на Децебел, за да не попадне в римски плен и присъединяване на завладяната територия към империята като нова провинция, именувана Дакия.
В чест на голямата победа императорът разпоредил основаването на град, наречен Никополис. Първоначално към името му е прибавено "ад Хемус" (към Хемус - Стара планина), както е споменат в "География" на Клавдий Птолемей от Александрия - Египет, живял около 83 - 161 г. Популярност обаче получила добавката "ад Иструм" (към Истрос). Така или в леко видоизменена форма името се споменава от няколко източника.