Пръстено гърне и везана престилка - съкровищата на троянските майстори

Град Троян възниква като пътно-проходно селище в края на XIV - началото на XV век. Най-ранни сведения за селището по бреговете на река Осъм се откриват в турски регистър за владеене на спахилъци от 1608-1609 г. През 1660 г. населено място с името Траянак е отбелязано върху картата на френския картограф Никола Сансон. На същото място (изворите на река Азамус), означено с кръгче и кула, то е нанесено и през 1689 г. върху картата на италианеца Джакомо Кантели да Виньола. В хода на османското нашествие към северните склонове на Балкана се преселват българи от Тракия и Родопите, Дунавската равнина и Македония.
В годините на османското робство от малко крайпътно селце Троян израства до административен и културен център, който през 1868 г. получава статут на град. По време на петвековното робство свободолюбивите балканджии активно участват в националноосвободителните борби на българския народ. Сведения за хайдушки дружини в Троянския балкан дава австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц, който през 1871 г. преминава през района. Неговата книга "Дунавска България и Балканите" съдържа и графики на Троянския манастир и килийното училище в него. На 8 октомври в Троян идват Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи и създават Таен революционен комитет. На следващата година в Троянския манастир Апостолът полага основите на единствения в страната монашески революционен комитет.

Славена ООД
Варна, 9018
ул. Ген. Радко Димитриев №
office@slavena.net59