Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец. "Ако си ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много? Това ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Дългият път на древните българи. Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде са преминали древните българи по дългия хилядолетен път, който са изминали, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали небесния народ? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и неговия хунски съюз във всичко това? Малцина познават наистина похода на предците ни до земите, превърнали се по-късно в българска държава. Новият исторически роман на ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
