Три храма, три религии
Една земя, наричана българска

Книгата дава възможност да погледнем и в храма на "другия": за християните - в джамията и синагогата; за православните - в католическата и протестантската култова сграда; за мюсюлманите - в християнските и юдейските черкви. Познанието за материя и светлина, за мястото на символа и въздействието на пространството претворило духа на времето, магията на изкуството - това е кодът за разкриване и "разчитане" езика на храма независимо от религиозната принадлежност на богомолците. Това е архитектурният език, който прави човека съпричастен на великото тайнство и общуване с Бога независимо от религията, за която първоначално е изграден храмът. В определен исторически период езически култови сгради са преустройвани в християнски; християнски - в ислямски; ислямски - в християнски. Духовно осветеното място запазва своя потенциал, духовното си излъчване. В архитектурния образ на новата култова страда се открояват нови акценти, налагат се като доминанти в селищната среда: кула-камбанария или минаре на джамия, както и куполът - символ на небето. Сградата бележи центъра на търговското средище или махалата, обособена по етнически и религиозен признак (християнска, мюсюлманска, юдейска). Храмът и в Новото време трябва да заеме мястото си на композиционен център в селищната среда, като вгради традицията на новото светоусещане, като открие нови форми, които обогатяват човешкия дух чрез красотата като символ и духовно излъчване. Архитектурата на храма има свои неписани закони, свой тайни. Духът на нашето време търси своя нов образи в храма. За да го открием, трябва да познаваме пътя, извървян до днес от култовото строителство по българските земи, неговата специфика, устойчивостта на традицията, тайнството и духовното излъчване на "святото място".

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Храмът и устойчовостта на етноса
Приемственост на духовно осветено място като основа за развитието на култовата архитектура
Начини за усвояване на духовно осветеното място
Съжителство на етноси и религии на Балканския полуостров
Храмът във времето на Първото българско царство
Манастири на Първото българско царство
Християнство и богомилство във времето на Първото българско царство
Храмът във времето на византийското владичество
Храмът – знак за възраждане на българската средновековна държава
Манастири на Второто българско царство
Характер и особености на църковната архитектура по българските земи в края на XIV век при завладяването на българската средновековна държава
Формиране на османската държава в земите на Мала Азия и развитие на култовата архитектура
Полумесец заменя кръста над християнски храмове
Ислямски култови сгради и ансамбли на Балканите от XV – XIX в.
Развитие на култовата архитектура по българските земи през XV – XIX в.
Специфични особености на култовите сгради на различни религиозни общности, градени през XVIII – XIX в.
Възраждане на православната култова архитектура в условията на иноверско господство
Устойчивост на манастирската мрежа от времето на Българското средновековие
Търновските манастири през XV – XIX в.
Софийските манастири през XV – XIX в.
Манастири в Пловдивска епархия през XV – XIX в.
Ставропигиални манастири
Духът на атонските манастири, претворен по българските земи
Синагогата – място за единение на еврейската общност
Развитие, възход, упадък и възраждане на култовата архитектура по българските земи (VII – началото на XX в.)
Използвана литература
Съкращения
Съпоставителен речник на съставните елементи и типове християнски и ислямски култови сгради и ансамбли по българските земи през XV – XIX в.
Терминологичен речник
Резюме на английски език