Малко познат за науката и съвсем необясним е ясновидецът Влайо Жечев - дядо Влайчо, както с голяма обич и нежност го нарича народът.
Така си остана за малки и за големи с названието "дядо". Така го наричаха всички, не заради старостта, а заради мъдростта и свръхестествената дарба, която притежаваше - да вижда миналото, настоящето и бъдещето - близко и далечно, заради мисията, която беше поел - себеотдаването в името на доброто, любовта и светлината, помощта и закрилата на слабите. Той бе просто неповторима и незаменима личност.
В съзнанието на всеки, който се е срещал с него, е останал образът ма благ човек с изключителна скромност. Той не се самоизтъква, не се хвали с това, което е правил за хората. Може би това е една от причините да бъде забравен от обществото, да не бъда в редицата на народните люде в България.
Сигурно неговото име щеше да се нареди на едно от първите места сред ясновидците, защото заслужаваше, но той беше прекалено скромен. Това негово качество свидетелства за духовната му извисеност.