Веригата на Божествената любов

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Господар на завистта Ана Хуанг Времетраене: 0:55 мин. Мигът на Дора Стефка Станчева Времетраене: 0:57 мин. Под негово влияние Симона Стоева Времетраене: 1:02 мин. Книга за магията Луси Кавендиш Времетраене: 1:00 мин. Тя наистина ли излиза с него? Софи Казънс Времетраене: 1:04 мин. Ламя ЕООД Марин Трошанов Времетраене: 1:01 мин. Книги от поредицата Българското общество Румен Даскалов Времетраене: 1:16 мин. Книги от поредицата Открий скритите картинки Времетраене: 1:00 мин. Книгата на сестрите Амели Нотомб Времетраене: 0:56 мин. Огнената библиотека Мария Сарагоса Времетраене: 0:52 мин.

Съборно слово 1903 - 1915 г.

В книгата Веригата на Божествената любов са представени всички открити досега текстове от годишните срещи на т.нар. Верига. Създадена от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) през 1897 г. като Общество за повдигане религиозния дух на българския народ, тя провежда ежегодни национални събори във Варна и Велико Търново до 1915 г., а през 1920 г. се преименува във Всемирно Бяло Братство. Според списъци на участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914 - 1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г. Някои ранни историци я наричат Синархическа верига.

Главно съдържание на текстовете са проповеди на Учителя Беинса Дуно и събития от годишните събори, протоколирани от Димитър Голов (1863 - 1917). Съдържанието е сравнено с протоколи на Петко Гумнеров (1864 - 1922) и някои пасажи от тях са добавени на места, където се откриват по-съществени разлики или пропуски. Първото издание на протоколите на Димитър Голов е в документалните книги Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (т. 1 и 2, 1995 - 1996) и Учителя във Варна (1999). Протоколите на Петко Гумнеров се публикуват за първи път.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Годишна среща на Веригата, Варна, 1903
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909
Приложение към протокола от 1910
Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1910
Приложение към протокола от 1911
Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1911
Господнята вечеря
Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1912
Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1914
Годишна среща на Веригата, Велико Търново, 1915
Приложения

• Обяснителни бележки
• Речник на остарели и чужди думи
• Азбучен показалец
• Документални фотографии