"Ето ме и мен – обикновена жена, инвалид, нелепо загубила единствения си син в разцвета на младостта и силите му. Позволете ми да ви даря познанието, което вече девет години събирам от прочетената езотерична литература и проверявам чрез моите Духовни наставници. Нека да ви запозная и с тях. Това са Каталина, Коце Петров (доцент от Софийския университет), Декиг (Димитър Пеев, мой колега от Министерството на външните работи, чиято длъжност заех след смъртта му), моят Духовен пазител Хасагат (майка на моята приятелка Пенка), Духовният ми учител Тапазян и Духовният учител на моя син Пепи – Гаяав Жабчето. Прочетеното от книгите проверявах още чрез баща ми, майка ми, чрез Иван – съпруг на една моя братовчедка, чрез двете ми колежки от Министерството на външните работи Златка Рангелова и Маргарита Петрова, починали преди около 18 г. и чрез дълга поредица от други, чиито имена е невъзможно да изброя. По време на контактите ми, на някои от тях успях да науча и духовните имена, и длъжностите им в Отвъдното.
Обръщам внимание, че това, което съм направила, е само едно събирателство на познание от прочетените от мен стотици книги с езотерична тематика, както и от моите лични контакти с Духовете на стотици, стотици починали хора. Приемете написаното тук, сякаш четете записките на един ученик. Много от фактите в книгите биваха само загатнати или маркирани, без да им бе дадено някакво обяснение. Събирах и се впечатлявах от тези факти, защото повече от всичко сега ме интересуваше животът след смъртта. Неистово ридаех за сина си. Душата ми се гърчеше от болка, а пред мен бе зейнало НИЩОТО. Сякаш животът ми спря. Исках на всяка цена да разбера какво се случва с Душата след смъртта. Пиша смъртта, но тази дума ми е противна. Вече знам, че те, нашите починали близки, са по-живи от всякога и живеят в друго измерение. Разбрах, че няма смърт! Единствено става „смяна“ на световете – преминаване от нашия материален свят в друг – духовен свят, преминаване от едно ниво на съзнание в друго. Налага се, ние живите, да приемем, че това също е и времето им, в което покойниците е трябвало да си отидат. Всеки от нас сам е избрал своята „Предварителна програма за живота си на Земята“, включително и деня на своята смърт. Това е станало горе преди да се преродим за настоящия си живот. За тази програма, която не знам защо, някои предпочитат да наричат „предопределение“ или „съдба“, по-нататък отново ще стане дума.
Безмерна е признателността ми към моите Духовни Наставници Каталина, Коце Петров, Декиг и Духовния ми пазител Хасагат, към колежката ми от министерството Златка Рангелова, към Танелия, както и към всичките ми духовни приятели, които тук е невъзможно да изброя. Признателност отправям към всички тях, които през първите две години денонощно стояха около мен и сина ми Пепи и ни помагаха да преодолеем стреса и болката от неговата смърт. Благодаря им, защото ми помогнаха да не пропадна в капана на отчаянието и негативността. Повярвайте ми, нищо на света не може по-силно да докосне Душата ти, както скръбта по починалото ти дете. Няма по-силна, жестока, изпепеляваща болка за сърцето. Ето това бе и цената за моята дарба да „чувам“ и се свързвам с Духовния свят. Именно чрез тях аз разбрах, че смърт не съществува и че животът ни продължава в друго измерение поради факта, че ние не сме само физи¬чески тела. Разбрах още, че не бива да се страхуваме от смъртта и че от смъртта не боли. Болките идват от болестите ни. Разбрах, че смъртта е само като една отворена врата към истинския живот – животът без ограничения.
Осъзнах и почувствах чрез тях, че сякаш и Бог ми помагаше, когато имах трудности. За всичко това непрестанно благодаря с цялата сила на моята обич и признателност на Бог, Каталина, Коце, Декиг и Хасагат, на всички, на които дължа и чудото на моята дарба. Дълбок поклон!!! Всички те с много търпение и обич ме обучаваха, за да свикна с нея. Благодаря на Бог и за това, че точно в този момент ми изпрати и моите нови приятели Маргарита, Юри, Здравка, Пенка, Сашка, Гинчето, Гошо и Лилия, и още много други, чиято обич усещам ежедневно. Иска ми се да вярвам, че обичта им е безусловна. Някои по-умни от мен са казали, че „Приятелството се изпитва и калява в трудните моменти. Който не е издържал и е побягнал, е само познат, а не приятел“. И още, че „Истинският приятел не е този, който ти бърше сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш“. Те, моите приятели, са тези, които и сега заради мен проверяват пазара за интересуващите ме книги и ми ги набавят. А Гинчето и Гошо, моите колеги от министерството, бяха тези, които обърнаха всичко, за да възстановят колата ми след кражбата. Почти ежедневно с тези мои верни приятели споделяме впечатленията си от прочетеното. Всички те, ми помогнаха да не затъна в бездната на скръбта, а да се чувствам жива и да осмислям дните си до края.
Но, осъзнах преходността на всичко, което човек обича тук, на Земята. Преболедувах истината, че трябва да не пропускаме всеки отдал ни се случай да казваме без свян и неудобство „обичам те“, за да не съжаляваме, когато вече е късно за пропуснатите възможности. Когато седнах пред машината, то бе само за да напиша за вас онова, което бях събрала от прочетените книги с езотерична тематика. Моята приятелка Пенка настоя, че съм длъжна преди всичко да ви се представя и обясня нещата около появяването на моята дарба да „чувам“ телепатично какво ми говорят духовете на починалите и по какъв начин се свързвам с тях, с лечителя Омир от съзвездието Сириус, с Крион и с Духовните водачи. Знае се, че жителите на Сириус Б са високо развита интергалактическа цивилизация.
Съгласих се, защото на много места в текста ще допълвам и подкрепям с мои преживявания от контактите ми с духовете, написаното от други автори. За мен тези преживявания са наситени с много болка, но и с много нови познания. Ще ви разказвам за нещата, които се случваха с мен, не защото аз съм ги преживяла. Опазил ме Бог от такава суета, но само и единствено желая да споделя това, което научих от тях и от многото прочетена езотерична литература, за да ви бъде по- лесно осмислянето на тайнството за отвъдното. Открито и без каквито и да е притеснения за евентуални оценки и епитети по мой адрес, ще ви разказвам само личната си неподправена истина, но с искрената вяра, че с този си разказ ще помогна на някого по-лесно да се ориентира и открие същността на Своята Истина. Тук няма да намерите и следа от мои фантазии или измислици, с които да ви впечатлявам. Не!
Моля ви, не търсете строга подредба на понятията и събитията, за които ще ви разказвам, защото те и при мен се случваха без никакъв план. Възприемайте ги само и единствено като случайно подхвърлено ви познание за това, че те са се случвали и се случват на не малко хора. На много места в текста ще правя малки отклонения, за да ви давам допълнително някои примери, или някое ново понятие, което да осмислите или сравните с предходните.
А сега, позволете да ви разкажа."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
