Светлината на щастието

Ерик-Еманюел Шмит Времетраене: 1:24 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин. Перфекционизмът: Предимство или заплаха? Огнян Димов Времетраене: 1:03 мин. Кортизол под контрол Марина Райт Времетраене: 0:55 мин. Нежеланият брак Катарина Маура Времетраене: 1:04 мин. Капанът на илюзиите Росица Димова Времетраене: 1:03 мин. Славянски митове Ноа Чарни, Светлана Слапшак Времетраене: 1:07 мин. Какво знае реката Изабел Ибанес Времетраене: 0:47 мин. Индже Галина Танева Времетраене: 1:04 мин.

След потопа, строежа на Вавилонската кула и Египет на фараоните, Ерик-Еманюел Шмит продължава своето възхитително и лудо прекосяване на времена чрез тримата си безсмъртни герои: Ноам, Нура и Дерек.

Как да се излекуваме от насилието на света и любовта? Трябва ли да изберем самотата или да рискуваме да изгорим в светлината на щастието? Едно пророчество от Пития от Делфи, среща с пленителна атинянка... - това предопределя съдбата на Ноам, който пристига в Гърция през V век пр.н.е. Люлка на демокрацията, философията, театъра и Олимпийските игри, Република Гърция позволява на Ноам и Нура да се срещнат с очарователни исторически личности, които Шмит изпитва удоволствие да сваля от пиедесталите им, за да ги представи в цялата им сложност. В изложението участват поетесата Сафо, лекарят Хипократ, стратегът Перикъл, пълководецът Алкивиад и преди всичко неговият наставник, философът Сократ.

Ще успее ли Ноам, този чужденец, да завоюва мястото си в този град на всички чувствени и любовни възможности, където се раждат демокрацията, театърът и философията, за да участва пълноценно в живота на града, в празненствата, в състезанията по красноречие, дори в Олимпийските игри, които започват няколко месеца по-късно?

От името на пишещия Ноам, авторът показва блестяща ерудиция в бележките под линия, където преплита връзки между епохите, а с това романът става по-завладяващ и придобива пълния си размах.

Книга четвърта от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит от издателство Леге Артис.

"Тази цивилизация отказваше да приеме упадъка, на който са обречени всички неща: тя желаеше да пребъдат както красотата, така и мигът. Възпяваше мимолетната прелест и я улавяше, за да ѝ придаде същността на минералния свят. В нея имаше нещо от ненаситната жажда по вечността. С една дума, колкото мъдра, толкова и налудничава, Атина беше човешка."

"Времето на мира или времето на войната? Понякога се питам за кое от двете хората мислят, че е в реда на нещата… Моята природа дава превес на мира, тъй като животът ни е подготвил немалко трудности и насилие и не е необходимо и ние да добавяме други; подозирам обаче, че се отличавам от мнозинството, тъй като за няколко хилядолетия преживях повече периоди на военни сблъсъци, отколкото на примирия. Направо човек да реши, че конфликтът е основата, върху която се изгражда всичко останало… Въпреки че стълкновенията са разнороден елемент, който смущава спокойствието, те задават обичайния ход на нещата и прекратяването им се проявява като изключение. От погледа на вековете, мирът се свежда до интервал между две войни."

"Усещането за изтичане на времето ни кара да измерваме значимостта на настоящия момент. Идеята, че един ден всичко ще приключи, подсилва щастието вместо да го омаломощава. Подобно на солта, която прави по-вкусни ястията, чувството за уязвимост прави хората по-добри, по-нежни. Обичат се повече, когато ги дебне смъртта."

"В каквото и да са искали да ни накарат да повярваме египтяните, никой не държи ключа към тайните на смъртта. Заяви ли някой претенцията, че знае какво представлява тя - небитие, отвъдно, ад, рай, чистилище, свят на сенки, долна земя или царство на вечността, - то той излиза извън рамките на човешкото познание и се оказва, че е измамник. В това отношение споделяме единствено неведението."

"Липсата на благоприличие винаги ме е привличала, най-вече у жените. Самоувереността да не приемаш установените норми, храбростта на онези сред тях, които мислят и се държат както им се иска, заявяването на презиращата пречките свобода добавя към чара на жената блясък, който винаги ме е опиянявал."

"И от моята работна стая, където сега, две хиляди и шестстотин години по-късно, пиша тези редове, се питам дали не трябва да смятаме Сафо за предвестничката, проправила път на онези, които по-късно щяха да бъдат наречени автори. Да, със сигурност - първият писател на човечеството беше писателка."
Из книгата

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди Молиер и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл Кръговрат на незримото, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и други. Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката. Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и други. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове. През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.

Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър Иван Вазов в България, при посещението си през 2020 г.

През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на Гонкур.

Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33^-о място, заето преди това от Колет и Кокто. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020 г.).

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com