Изгубеният рай

Изгубеният рай Ерик-Еманюел Шмит Времетраене: 1:21 мин. Ерик-Еманюел Шмит Времетраене: 1:24 мин. Пегол Йоана Вълчева Времетраене: 0:59 мин. Как да станем по-добри във всичко Скот Х. Йънг Времетраене: 1:03 мин. Цар Калоян и неговото време Никола Дюлгеров Времетраене: 1:11 мин. Как да преминем през менопаузата Тамсен Фадал Времетраене: 0:57 мин. Изола Алегра Гудман Времетраене: 0:54 мин. Как да се предпазим в интернет For Dummies Джоузеф Стайнберг, Кевин Бивър, Тед Кумбс, Айра Уинклер Времетраене: 1:03 мин. Прегърни ме силно Д-р Сю Джонсън Времетраене: 0:56 мин. Паисий Хилендарски Времетраене: 1:41 мин. Виктор Франкъл Времетраене: 1:40 мин. Поредица Българска класика за деца от Пан Времетраене: 0:59 мин.

Книга първа от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. Пътуване през времето е огромен роман (в 8 тома), разказващ историята на човек, който една сутрин открива, че е безсмъртен. На 25 години Ноам избягва човешката участ, удивен, недоверчив, шокиран. Тази способност се оказва едновременно подарък и проклятие. Той вижда как хората, които обича, отслабват и изчезват, страхува се да обича, не вижда изход от своите съмнения, страданията, изпитанията, преживява в една крайна - безкрайна - самота. Принудителен пътник, вечен пилигрим, това е кръстът на Ноам - постоянно нови места, нови езици, нови общества, нови духовности...

Защо се беше събудил? За какво да се връща в подобен свят? Виждайки, че светът е на ръба на изчезване, пренаселен и замърсен, той решава да разкаже своята история от раждането си. А тя е завладяваща, информативна, с естествен език и любов към героите, вълнуваща до последната страница.
Започва с Изгубеният рай, в края на неолита, преминава през Потопа... Един от акцентите е силното и ужасно привличане между мъж и жена, Ноам и Нура, които първо се познават като простосмъртни, но чиято любовна история ще припокрива много хилядолетия...

Остава да научим какви още невероятни неща ще се случат в следващите 7 тома...

"Роден съм преди няколко хилядолетия в земя на потоци и реки, на брега на езеро, превърнало се в море. От смирение или от предпазливост бих предпочел никога да не бях писал тези думи: те правят общо достояние една съдба, която пазех в тайна... Аз бях живял слят с Природата, а те ме разделяха от нея. Смирението изчезваше, хармонията също. Моите райски градини бяха изгубени..."

"Една разлика преобрази вехтия скептицизъм, който вещаеше насилие: сега не Всемогъщият наказва хората, а хората унищожават Природата. Оттук нататък Бог е изключен от Апокалипсиса. Човекът е напълно достатъчен. И се справя чудесно и сам."

"Скоро този свят вече няма да съществува. Аз съм един от последните му наблюдатели. После мисълта му осъзнава бездната. Скоро светът вече няма да съществува. Всяка секунда става мъчителна. Сякаш някой го удря с кинжал в самото сърце на блаженството: скоро хората ще се потят, ще се задъхват, ще измират от глад и жажда. И никога повече... Настоящето се обагря в носталгия."

"Всичко, което нощта носи на Ноам, е върволица от зловещи открития. Вече осем милиарда души населяват Земята! Осем милиарда души изпомпват петрол, газ, карат коли, качват се на влакове, кръстосват света със самолети, консумират електричество. Осем милиарда души изхвърлят найлонови торбички, които осейват пейзажите и замърсяват океаните. Осем милиарда души разширяват градските зони, стеснявайки пространствата на растителността. Осем милиарда души искат да се хранят, а изтощената земя изнемогва. Осем милиарда души искат месо, повече от онова, което животните дават. Осем милиарда души разчитат на промишленост, която мърси небето, пълни с прах дробовете, трови потоците и реките, съсипва флората и фауната. Осем милиарда души замърсяват атмосферата. Осем милиарда души мислят единствено за печалбите и за собственото си удоволствие. Осем милиарда души не искат да променят нищо, докато всичко се променя. Консуматорското общество, култът към печалбата, трескавото завземане на нови пазари и стремежът към свободна размяна са предизвикали пагубен кипеж."

"Още щом съзнанието се събуди, то започва да се бои от своята смърт. От самото начало то не понася основната си отличителна черта - познанието за своята смъртна природа. Какъв е изводът? Потиснато по природа, неутешимо по своята същност, човешкото същество е орисано на печал. Ами аз, оцеляващ толкова отдавна, преживявал ли съм аз щастие?"

"Случих се в епоха, в която хората не мереха толкова времето, колкото днес, и нямаше дата на раждане, ни кръщенета, нито гражданско състояние, нито фетишизъм по отношение на рождените дни, а единствено споделени спомени. Тези пропуски не ни пречеха да идваме на света, да го обитаваме, да му се наслаждаваме. Някоя сутрин човек се раждаше и хората устройваха празненство. Някоя вечер умираше и отново спретваха празник."

"Хората винаги са умеели да проявяват расизъм, многохилядолетният ми опит го потвърждава и не се сещам за нищо по-спонтанно - за да не кажа естествено - от презрението на една група хора към друга."

"– Това не е някаква съдбовност, Ноам, това е промяна.
– И каква е разликата?
– Човек понася съдбата си. Но се приспособява към промените."

"– Може ли човек да страда от самота сред своите?
Той потръпна и прошепна натъжен:
– Такава е ориста на човека, разсъждаващ със собствената си глава."

"Злото, това е разцеплението. Острието му бе разрязало двойката, която образувахме с татко, но беше разцепило и мен самия. В мен се мятаха враждуващи помежду си личности, един добър син и един лош син, един покорен човек и един бунтовник. Макар да сдържах езика си, възбунтувалият се разсичаше на две покорния. Раздвоен и вътрешно разстроен, водех непрестанна война. Вече сдържах всеки импулс, дума или изречение. Същото напрежение действаше и в обратната посока: нямаше премълчаване, заглушаване или забележка, за които да не се упреквах. Бях мястото, където се разиграваше разцеплението, бях разцеплението, бях злото... и ми беше зле."

"Погрешно се гневим срещу Боговете и Духовете. Понеже не можем да схванем техните намерения, си ги представяме абсурдни, необуздани, нелогични, произволно действащи, холерични, капризни и отмъстителни. Напротив, трябва да приемем, че те са прозорливи. Не показват нито злоба, нито глупост, просто са предвидливи. Нека не се съмняваме в техния разум, нека се съмняваме в нашия, който бързо стига до своите граници."

"Всички живи хора са оцелели хора, Ноам. Живите са надживели раждането, детските болести, глад, бури, борби, студ, мъка, разлъки, тъга и умора. Живите са обладани от силата да продължат. Да продължат за какво? За да живеят. Животът представлява цел сам по себе си. Природата го утвърждава всеки миг."
Из книгата

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди Молиер и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл Кръговрат на незримото, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и други. Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката. Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и други. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове. През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.

Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър Иван Вазов в България, при посещението си през 2020 г.

През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на Гонкур.

Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33^-о място, заето преди това от Колет и Кокто. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020 г.).

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com