Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
Лекционният курс е предназначен за студенти, зрелостници, кандидат - студенти и за всички, които се интересуват от епохата на Българското възраждане. ... |
|
Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия. Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия – точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи. Малките ... |
|
Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
В книгата се разглеждат усилията на българската дипломация начело с Атанас Буров за намирането на изход от задушаващата международна изолация на България след катастрофалните войни (1912-1919) и последвалите ги вътрешни опустошителни граждански стълкновения (1919-1925). Проследяват се драматичните перипетии на преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и за постигнатите облекчения по изплащането на репарационните задължения. На този фон са очертани трудните взаимоотношения на България със съседните балкански страни и с водещите европейски държави. Изтъкнати са усилията на правителството да ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония против клаузите на Берлинския договор, който ги остави отново под османска власт и ги отдели политически от братята им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. При потушаването на това въстание около 40 000 българи напускат родните си места и бягат в свободна България. Бежанските потоци от македонските области, останали под властта на султана, не престава и след това. Те се проявяват и засилват след всяка революционна проява, ... |