Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |
|
В нашата хилядолетна история един от най-преданите борци за собствена църква и училища, за свободна и независима държава, за човешки правдини на всеки българин е буйният, невероятно упоритият и обичащ до крайност своето Отечество Старозагорски митрополит Методи Кусев (Кусевич). Роденият в Македония български владика още от най-ранна младост се включва активно и е навсякъде пръв в народната борба срещу турските зулуми, срещу гръцката и сръбската пропаганда и особено срещу интригите, лъжите и безбройните заговори на руските дипломати срещу българския народ. Митрополит Методи Кусев много тежко преживява жестокия погром и ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
Книгата е част от трилогията "Иван Костов" поредица "Задкулисието на прехода". Поради наситеността на обхванатия период (1991 - 2001) се наложи вторият том да бъде разделен на две части; първата е за периода от 1991 до 1996 г. По-късно, през есента на тази година, ще излезе и втората част на тома. "Оставам верен на основния си изследователски принцип: истината, само истината, цялата истина. След като в първия том проследих пътя на Иван Костов преди 10 ноември 1989 г. и ранния период след падането на тоталитарния режим, тук акцентирам на анализа на друг, също много важен и интересен период в живота ... |
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |