"Малко за достоверността на нашите представи
Разбира се, не е толкова просто да се правят някакви изводи за такава нематериална същност, като представите на хората и техния мироглед, когато става дума за отдавна отминали времена. Защото в този случай ние нямаме възможност непосредствено да контактуваме със самите носители на този мироглед.
Тези трудности са все някак преодолими по отношение например на античните мислители на Древна Гърция, с чиито трудове имаме възможност да се запознаем, макар заради това да се наложи да научим древногръцки език. При това изводите за мирогледа на хората от този период могат да са напълно коректни, а нашите представи за техните представи - достатъчно правилни.
Да се направи това с мъртвите езици, от които са останали само писмени източници, е много по-сложно, но не е невъзможно. Но тук ние се сблъскваме с друга трудност: самият процес на възстановяване на тези езици и преводът на текстовете изискват определени допълнителни хипотези и предположения, чиято справедливост е просто невъзможно да се провери. В резултат на което винаги остава възможност някой конкретен текст да е преведен с грешки или дори изобщо неправилно.
Примери за подобни грешки има предостатъчно, но аз ще приведа само два от тях, които според мен са твърде показателни.
Първият пример се отнася за превода на текстове, останали от могъщата цивилизация на хетите, установили се в Анатолия (територия в съвременна Турция) през ІІ хилядолетие пр.н.е. и основали подобно на Древен Египет и Асирия една от най-могъщите държави на своето време. Цивилизацията на хетите ни е оставила не само древни съоръжения и многочислени барелефи, но и множество надписи и плочки с текстове, чието количество се изчислява на стотици хиляди.
Днес съществуват тежки монографии с описание на обичаите, законите и традициите на жителите на Хетската империя, на общественото ѝ устройство, начина на живот на хората и техния религиозен мироглед. Тези описания са съставени преди всичко на основата на самите хетски текстове и затова се смятат за напълно достоверни. Но преводът на тези текстове не е бил никак проста работа, в която огромен принос има чешкият изследовател Бедржих Грозни.
Ние няма да се впускаме в подробности и нюанси на проблемите с преводите на хетските текстове и тяхната история. По тази тема са написани немалко книги и всеки, който иска, твърде лесно може да ги намери. За нас е важен само един момент.
Работата е там, че Грозни успял да намери подход за разшифровка (по-коректно е все пак да говорим не за разшифровка, а за превод) на хетската писменост в началото на ХХ век и се занимавал с преводи до края на живота си. Това обаче не било просто линейно развитие на неговите знания за принципите на хетската писменост - към края на своята работа той бил принуден да преведе отново онези текстове, които вече бил превел, тъй като открил грешки в собствените си преводи.
Ясно е, че грешките в преводите на текстовете пряко влекат след себе си и грешки в нашите представи за древните народи, още повече в представите ни за мирогледа на тогавашните хора. Тези грешки обаче могат да бъдат открити само от специалисти, посветили дълги години на изучаването на древните езици. А такива специалисти за конкретни езици, по правило, са много малко - могат да се преброят буквално на пръсти. И грешката при превода само на един човек може да повлече след себе си грешки в представите за древната реалност на всички нас.
Другият пример се отнася за още по-древна цивилизация - цивилизацията на шумерите, обитаващи Междуречието - обширните територии между реките Тигър и Ефрат, земите на изток от Анатолия. От тази цивилизация до нас са достигнали немалко текстове, написани на така наречения клинопис."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
