Акростих
В понеделник ще е късно
Ах, колко мъка има по света
Внезапен студ
Не съм дете
Никоя. Никой
Най-хубавите приказки са тъжни
В какво ли не е веща любовта
Моя първа любов
Съвсем се проточи тази любов
В Копривщица
От тази имитация на чувства
Приличаш ми на август
Жена
Налях ти питие
Обръгнахме от толкова любов
Животът ми
Любовникът на лейди Чатърли
Онази тъга по Париж
Не чукай на захлопната врата
Животът е виенско колело
Не се повтаря нищо в този свят
Онази плаха влюбена жена
Не идвай. Ти ли си отвън?
Безсънните любови
Не готвиш, не подреждаш, не переш
Следобед да заминем за Париж
От бившите, разбира се, ревнувам
Сега ще преобърна този град
Голяма хамалогия, нали?
Отдавна вече нищо не боли
Такава е, уви, реалността
Прочетените вестници не струват
Припадат още младите жени
Опитвам се да бъда по-добър
Със никого не ме дели
Плачът е незначителен
Навярно ти е криво
Обичам те в един объркан свят
Така... Това е. Всичко е наред
Тревата не познава този дъжд
Как дребните неща ни притежават
Без теб ми е жадно
Въздухът, който дишам
Изхвърли ме тъгата на брега
На другите поети остави
Спокойно. Като влюбен се държа
Сълзите на дъжда
Отдавна не говорим
Всяко лековерно "да"
Хвани си бързо първото такси
Надеждата умирала последна
Не потъвай в среднощни съмнения
Толкова целувки
Той, другият, не може като мен
Аз и ти
Животът? Той е всичко онова
Изхвърлих и последната ти рокля
Два куфара. Палто. Обувки. Шал
За тебе е рано
Изтрий сълзата
Разлюбих много
Познати са ми болката, плачът
Не ме намираш в дамската си чанта
Останали са твоите писма
Отдавна телефонът не звъни
Не ме сравнявай никога със никого
Лица назаем. Смях. Сковани ласки
Днес винаги е време за разстрел
Ще се намери винаги Пилат
Защото Господ с никой не вечеря
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
