Всички дни ще се казват неделя. Лирика

Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света.

Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като бъдещето остава несигурно събитие. Учим се от грешките и времето е единствен съдник за изреченото и премълчаното, за стореното и несвършеното. Любовта е кодирана в нас и в голяма степен именно от нас зависи доколко ще ѝ позволим да бъде наш неизменен спътник по пътя, който ни е отредено да извървим.

Младостта като пролет е кратка, но винаги помним уханието на цъфналите дървета. Облаците обещават дъжд, но рано или късно слънцето изгрява отново, за да ни напомни, че е хубаво да живеем живота си с усмивка. Морето няма да престане да ни очаква, независимо колко сме пораснали. Любовта може и да е странен случай, но сме благодарни за всяка споделена секунда. Каквато и любов да сме преживели, обричаме я на незабрава - като детство, което също никога няма да си отиде.