Иван Бързаков е роден в София на 13.12.1942 г.. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като преводач, екскурзовод, преподавател по английски език, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни рецензии, стихотворения и есета в столични специализирани вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“. През пролетта на 1976 г. работи като преподавател по английски език в експерименталното начално училище в София №122, прилагащо сугестопедията на д-р Георги Лозанов, добила по-късно световно приложение и значение. През 1976 г. емигрира в Триест, Италия и по-късно в САЩ. През 1977-1978 г. продължава следването си – надколежно – в New York City University. Между 1978 и 1982 г. изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария – в седалището на Червения кръст в Женева, Англия), Мексико, Венецуела, Бразилия, а по-късно в още много страни на петте континента, включително Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина. В края на 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието. Обучените от цял свят в този институт прилагат тази следколежна квалификация за придобиване на магистърски и докторски степени. През 1980-1982 г. създава системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни.
„Националното страдание е изживяно като дълбоко лично страдание, завинаги обсебило сърцата ни. Съществуването на лирическия герой е отровено от скръб и ярост- израз на всеобщото българско страдание.”
Проф.
Елка Константинова, литературовед, министър на културата (1991- 1992г.)
„Той- изгнаникът живял десетилетия далеч от родината, владее до съвършенство родното слово! Езикът му е искрящ, динамичен, богат, метафорите в стиховете са образни, точни- не отвлечени, а близки до светоусещането на читателя, той умее да се домогне до най- интимното у човека!”
Росица Николова, преподавател по български език и литература
„Всяка дума в тази поезия е разбираема и разтърсваща съвестта. И докато изказът на Бързаков се откроява с необикновената си простота, съдържанието на стиховете му е дълбоко, философско, те сякаш са ритмични бисери на мисълта. Отдавна, много отдавна не съм чела по- силна поезия, наситена с морални ценности и обич към угнетените, забравените, отчаяните.”
Нася Кралевска, автор и публицист
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа 
