Съединение

Съединение Дора Ел Изар Времетраене: 1:06 мин. Психосоматика: Как мислите ни разболяват? Времетраене: 1:01 мин. Чудни пътешествия из непознати земи Соня Нимр Времетраене: 0:52 мин. Вълшебна Коледа Ивон Дюме, Мари Дювал Времетраене: 0:49 мин. Пазителите на тайната Тили Багшоу Времетраене: 1:00 мин. Целувката на дявола Уни Линдел Времетраене: 0:52 мин. Интуитивна и неформална математика от 0 до 3 г. Анхел Алсина Времетраене: 1:00 мин. Хера Дженифър Сейнт Времетраене: 1:02 мин. Виена - град на мечтите Моника Чернин Времетраене: 0:56 мин. Детски книжки от поредицата Зайче Клаудия Руеда Времетраене: 0:54 мин. Кълбовидна мълния Лиу Цъсин Времетраене: 0:54 мин.

Книгата Съединение ви предлага личните истории и приключения на хора от различни поколения, които са вплетени в голямата История на новата България: ту лирична, ту смешна, ту трагична. Понякога приказно-митологична, понякога реално истинска, а друг път философски-съзерцателна, но винаги особено незлоблива и прощаваща - нещо, което е най-нужно в днешното време. Героите са хем истински, хем измислени, точно като в легендите. Те търсят дълбоките причини. Личната им съдба е Историята. Книгата откроява една досадна житейска ситуация съединява пътищата на двама съвременни герои, които не биха се срещнали при никакви други обстоятелства. Те започват общ проект, свързан с разкриване и запазване на миналото - красотата на архитектурни шедьоври, а именно стари красиви сгради.

Докато постепенно откриват и своето минало по различни, естествени и свръхестествени начини, се оказва, че то влияе силно и на тяхното бъдеще, а цялата История (със стотиците ѝ малки истории, които непрекъснато се разделят и съединяват помежду си и носят своите малки открития и посвещения), се съхранява от едни миловидни и загадъчни домашни любимци, които присъстват, лично или косвено, непрекъснато и навсякъде.

"– Свети Елмо! - Мира повтори това непознато име възторжено, но и със страхопочитание. Гледаше неописуемото, загадъчно-красиво сияние, което обхващаше мачтите, комините, всички стърчащи връхчета на кораба. Дори филцовата ѝ шапка с цветя, здраво завързана под брадичката, светеше по периферията. Едмондо безмълвно мърдаше устни, блед и с лъскащи, още по-големи и неспокойни очи. Цялото небе беше натежало и в мрака непрекъснато просветваха електрически заряди по цялата ширина на хоризонта. Бурята още не беше набрала сила, не валеше, усещаха се само пръските от увеличаващите се вълни.
– Не повтаряйте това име! Това е лоша поличба! Веднага се приберете в каютата! - викаше Едмондо, който сам ѝ беше разказал тази легенда.
– А Вие? - надвикваше се с бученето Мира и хич не ѝ се искаше да отива сама в тясната каюта.
– Аз не знам, ще помагам да спасим кораба! Dio ci aiuti! Отиде ни цялата партида tabacchi за Италия... Баща ми ще... Gesù, Padre mio!!! Дано поне останем живи! - мислите му се хвърляха като обезумели риби, попаднали в мрежата на неизбежността.

Мира също проклинаше гръцкото пристанище, където се качиха, че така ги излъга с безметежното си слънце и огледално-тихо море. Проклинаше и стомаха си, който вече едвам удържаше закуската и обяда вътре, но беше твърде неприлично да се освободи от тях. Концентрира се върху цветовете, за да мисли за нещо друго, а не за опасността и внезапната морска болест. Цветовете винаги я успокояваха. Вглеждането в тях я вкарваше в особено състояние на дълбок вътрешен мир, чрез който тя усещаше прилив на някаква свръхестествена мощ - енергия, която би могла да сътвори всичко от нищото. И най-добре беше, ако нюансите се съчетаваха помежду си по вълшебен начин, както сега: тъмновиолетовото небе, прорязано от жилките на искрящо бяло-жълтите светкавици, приличаше на някакъв невиждан мрамор. Древните го бяха нарекли небесна твърд, и с право. Водата пък беше като някакъв жив пластичен гранит - черна, надигаща се с грохот маса, цялата изпъстрена от ситните сивкави мехурчета на пяната. "Като разкъсани стари дантели" - беше асоциацията ѝ.

Водното чудовище си пое силно въздух и черните му телеса се вдлъбнаха със свистене стремително надолу, така както коремът на човек се прибира навътре, когато си вземе дълбоко дъх. В същото време гърдите на Чудовището се издигнаха силно нагоре, и още нагоре, и още... Станаха огромни като триетажна сграда, а корабът летеше надолу към търбуха му. Сърцето на Мира отиде в гърлото, а на мястото на стомаха ѝ сякаш се появи дупка. Едмондо, с прилепнали по тялото прогизнали дрехи, се беше вкопчил в парапета на палубата с една ръка, а с другата сграбчи Мира, закъдето успя да я докопа, и я задържа.

"Водните капки проблясват по мократа му вълниста коса като бисери, полепнали по тъмните дълбоководни водорасли." - помисли си тя. Чудовището издиша оглушително и се хвърли с ръмжане върху кораба."
Из книгата

Трейшън България ООД
Варна, 9020
ул.Вяра 6А, вх. Б, ап. 24
inquiry@thracianpress.com
samuil.stoyanov@thracianpress.com

Вместо предговор
Обица на ухото
Две напред, три назад или заиграване обратно на часовниковата стрелка
Чужда сватбена рокля
Завързване на възли, развързване на възли
Искра, която прехвърча
Негоримата тъкан на историята или нишката продължава
Книги от които съм черпила вдъхновение