Хималайски хроники.
Когато в днешно време говорим за Непалските Хималаи, първата мисъл е за комерсиален туризъм и алпинизъм. Но в миналото Хималаите са остров на блажените за планинарите от всички континенти. Сред късметлиите, изпитали необикновената енергия на Великата планина от онова време, е и
Румен Воденичаров заедно със свои четирима добри приятели. През далечната 1983 г. те извършват нещо необикновено: изминават 700 km под седем осемхилядника с преминаване на превали над 5500 m по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.
Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми. Едни смятат, че Шамбала съществува реално и вярват, че някои са стигнали до входа към нея - до каменна врата, неотваряна досега, защото "моментът, в който човешкият дух се приближава до божествения, още не е настъпил" (
Рьорих). Други са убедени, че Шамбала е страна, разположена в друга реалност и в измерение, достъпно само за духовно извисени личности.
Групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала; пък и това не е била тяхната главна цел, защото за тях пътят е целта. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време.
Румен Воденичаров е роден в Садово. Завършва с отличие Гимназия с преподаване на руски език (1952 - 1956) и Висшия химико-технологичен институт (ВХТИ) (1956 - 1962) в София. Доктор по квантова химия (1969). Работил е като асистент по физикохимия във ВИХВП-Пловдив и старши научен сътрудник и ръководител секция Аналитична в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) - София (1970 - 1997). Има десетки публикации в областта на квантовата химия, фармацевтичния анализ и добрата производствена практика на лекарствени продукти.
В политиката влиза като председател на Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) (1989 - 1990), основател на СДС и народен представител в 7
-то ВНС. Бил е председател на сдружение Хелзинкски наблюдател - България и зам.-председател на ПП Нова Зора. Участва в първите преки президентски избори (1991 - 1992) заедно с Велко Вълканов като кандидат за вицепрезидент. На втори тур двойката получава гласовете на над 2,5 милиона избиратели. Автор е на повече от 300 статии в периодичния печат. Владее руски, английски и немски.
