"Снощи сънувах, че съм коледен елф. Беше Коледа и всички празнувахме поредната успешна година в къщата на Дядо Коледа на Антарктическите хълмове. В единия край на стаята бумтеше огън, обграден от гирлянди от бодлива зеленика, бръшлян и имел. В другия седеше Дядо Коледа, а от двете му страни – Дясната и Лявата му ръка. А помежду им седяхме останалите: безброй редици елфи – майстори на играчки, които пируваха, смееха се и се шегуваха.Тъкмо нападах второто си пуешко бутче, когато Дядо Коледа стана и почука с лъжица по чашата си, за да привлече вниманието ни. Всички млъкнахме.
– Мили мои елфи – започна той и стана елегантно от стола си. За жалост, бе доста нисък, така че единственото, което можехме да видим зад масата, беше червената му кадифена шапка. – Ах… – измрънка Дядо Коледа замислено.
Стайнър, неговата Дясна ръка, и Ула, неговата Лява ръка, му помогнаха да стъпи на седалката на стола си. Дядо Коледа попи лице с кърпичката си, овладя се и отново поде речта си:
– Вие работихте неуморно цяла година и аз нямам думи да изразя благодарността си. От името на всички деца по света благодаря, благодаря, благодаря!
Всички чукнахме чашите си и отпихме огромни глътки великолепна медовина.
– А сега, знам какво се питате всички – продължи Дядо Коледа. – Кой може да е? Кой е моят Коледен елф на годината?
Стаята се изпълни с възторжено бърборене.
– И така…
Възцари се тишина, наситена с очакване.
– Без да губим време…
Всички се огледаха наоколо.
– Моят Коледен елф на годината е…
Един елф на най-отдалечената маса нададе вик на вълнение.
– Единственият и неповторим…
Стайнър, Дясната ръка, нетърпеливо се прокашля.
– … Тог!
Това бях АЗ!!! Аз бях Коледният елф на годината! Всички избухнаха в бурни аплодисменти.
– Хайде, ставай… – подтикна ме майка ми. Аз обаче като че ли не можех да се надигна от масата! Дупето ми сякаш беше залепено за седалката.
– Тог, ставай! Закъсняваш!
Отворих очи. Изобщо не се намирах в къщата на Дядо Коледа. Бях в леглото си, в малката стаичка, която делях с четирите си по-малки братчета и сестрички: Клончо, Листчо, Стафидка и Игличка. Майка ми ме разтърсваше за рамото.
– С баща ти тръгваме за работа! Ти трябва да заведеш малките на училище!
В този момент си спомних кой съм наистина: безработен елф неудачник на сто и шейсет години, който още живее с родителите си. О, и в случай че тези редове ги чете някое човешко същество (защото винаги е възможно): елфите живеят десет пъти по-дълго от човеците. Тоест сто и шейсет години за нас са като шестнайсет за вас."
Из книгата