"Първоначалният ръкопис на Произходът на тоталитаризма бе завършен през есента на 1949 г., повече от четири години след разгрома на Хитлерова Германия и по-малко от четири лета преди смъртта на Сталин. Първото издание на книгата излезе от печат през 1951 година. Сега, като си помисля, годините, през които писах този труд, от 1945 г. насетне, като че ли бяха първият период на относително спокойствие след десетилетия смут, бъркотия и отявлен ужас - революциите след Първата световна война, появата на тоталитарните движения и подкопаването на парламентарното управление, последвани от всевъзможни съвременни форми на деспотизъм, фашистки и полуфашистки, еднопартийни и военни диктатури, довели до стабилно на пръв поглед установяване на тоталитарни управления, ползващи се с масова подкрепа: в Русия през 1929 (днес често наричана годината на втората революция) и в Германия през 1933 година.
С разгрома на нацистка Германия бе затворена една от многото страници на историята. В този миг сякаш за пръв път стана възможно човек да огледа съвременните събития с безпристрастието на историк и аналитичното усърдие на политолог, да се опита да вникне в онова, което се бе случило, и да го изрази - все още не sine ira et studio [без гняв и пристрастия], а с мъката и болката от преживяното, пораждащи и известна склонност към прискърбие, но и без предишната безмълвна ярост и безсилен ужас. Ако не друго, това бе първата възможност човек да зададе и да разгърне въпросите, с които моето поколение бе принудено да живее през по-голямата част от съзнателния си живот: Какво се случи? Защо? Как можа да се случи? Защото след разгрома на Германия, който остави след себе си една страна в развалини и една нация с чувството, че е достигнала нулевата точка в своето историческо развитие, се появиха и купища почти недокоснати документи, неимоверно изобилие от факти за всички аспекти на просъществувалия едва дванайсет години Хитлеров Tausendjähriges Reich (хилядолетен Райх). Първите по-подробни данни от това embarras de richesses [затрудняващо обилие], което и до ден днешен не е публикувано и проучено както трябва, започнаха да се появяват във връзка с Нюрнбергския процес срещу главните военнопрестъпници през 1946 г. в дванайсеттомното издание Nazy Conspiracy and Aggression.
Много повече документи и други материали, свързани с нацисткия режим, вече бяха обогатили библиотеки и архиви, когато се появи второто издание (с меки корици) през 1958 година. Тогава научих доста интересни факти, но те не налагаха съществени промени било в анализа, било в аргументацията на първоначалния вариант на книгата. Стори ми се уместно да добавя редица данни и да разместя цитатите в обяснителните бележки, от което текстът осезателно набъбна. Но всички промени бяха технически. През 1949 г. бяха известни едва част от Нюрнбергските документи, при това в превод на английски, а стотици книги, памфлети и списания, издавани в Германия между 1933 и 1945 г., оставаха недостъпни. При редица допълнения взех под внимание и някои по-важни събития след смъртта на Сталин - последвалата криза и речта на Хрушчов на Двайсетия партиен конгрес, както и нови данни за режима на Сталин от последните публикации. Нещо повече, натъкнах се на някои чисто теоретични проникновения, тясно свързани с моя анализ на елементите на тоталното господство, с които не бях запозната при подготовката на първоначалния ръкопис, завършващ с доста неопределени Заключителни бележки. В настоящото издание последната глава - Идеология и терор, замести тези Бележки, които пък, доколкото все още ми се струват валидни, са пренесени в други глави. Към второто издание прибавих и епилог, в който накратко се разглеждаше въвеждането на руската система в държавите сателити, както и Унгарската революция. Този коментар, написан много по-късно, звучеше по-различно, тъй като засягаше съвременни събития и с течение на времето редица подробности вече бяха остарели. В настоящото издание го премахнах и това е единствената съществена отлика между него и второто.
Очевидно краят на войната не доведе до премахване на тоталитарното управление в Русия. Обратното - последва го болшевизация на Източна Европа, т.е. разпространение на тоталитарното управление, като мирът, макар и важен, бе просто повратна точка при анализа на приликите и отликите между методите и институциите на двата тоталитарни режима. Решаваща роля изигра не краят на войната, а смъртта на
Сталин - осем години по-късно. От позицията на днешния ден тази смърт сякаш бе последвана не просто от криза и временно затопляне до утвърждаването на нов водач, а от същински, макар и никога еднозначен, процес на детоталитаризация. Ето защо от гледна точка на събитията не се налагаше да осъвременявам тази част от книгата. Що се отнася до това какво знаем и какво не знаем, нещата не са се променили чак толкова, че да изискват обстойна преработка и допълнения. За разлика от Германия, където
Хитлер съзнателно използва войната, за да развие и като че ли да усъвършенства тоталитарното управление, периодът на войната в Русия е период на временна нестабилност на тоталното господство. За целите на моето проучване най-важни са годините от 1929 до 1941 и от 1945 до 1953, а източниците за тях са все тъй оскъдни и по същество не по-различни от известните през 1949 година. Нито понастоящем, нито за в бъдеще има вероятност да се случи нещо, което да ни изправи пред толкова недвусмислен край на събитията или пред тъй ужасяващо ясно и необоримо свидетелство, заслужаващо да бъде документирано, какъвто бе случаят с нацистка Германия."
Из книгата
