Летен облак. Поезия

Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол.

Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други.

Летен облак е първата му поетична книга, в която хронологично са събрани стихотворения от 2015 г. до настоящия момент. Живее и работи в град София.

След мене ще остане
Думи на автора
Кокиче
Подреден лист
Светлата стая
Пролетен дъждец
Носталгия
Сълза
Ампутирано сърце
Разбитите лодки
Бетонно море
Светът е жив, когато се обичаме
Есенна картина
Виелица в нощта самотна
Запитах се
Изгоро моя
Изчезнал стих
Любов, изгубена една звездица
Душата ми е като стара къща
Потъвам сам
На дъщеря ми
Любовта излетя отведнъж
Сърцето ми
Отлитат пак ятата
Дали ще я срещна
Покой
Самотник на перона
Ново лято
В сърцето си да ме допуснеш
Пиши, поете
За да си живо
Угаснала свещичка
Българийо, плачеш ли днес
Тази тиха нощ
Пред старата икона
Хем сме близо, а толкоз далечни
Пролетна надежда
Летен облак
Любов, с която да живея
Спомени
Песен тежна
Най-близките ми хора
Нощна буря
Сън
Самотник сред буря
Къде изчезна
Сам на кея
Ще пристигнеш ли
Жена си - Божа милостиня
Изчезнаха от мойте нощи
Погледни във очите ми
Сляпото момиче
Погълнат съм
Моят заник
Тъмна утрин
Есенна шума
Звездопад
Бяла самодива
Моята молитва
Грешник
Затвор
Майчина среща
Отлитнала душа
Жали, горо
Новогодишен тост
Приятелството открих
Бедни сурвакарчета
Най-добрият човек
Боже, толкова малко ми стига
Златен кафез
Старикът
Черно вино, черни очи
Просяк в нощта
Девойко, мари девойко
Легенда за Родопа
Възкресение
Старият Явор
Легенда за мартениците
Берачи на нарцис