Японската геополитика от древността до днес

Братислав Иванов Времетраене: 0:56 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Терминът геополитика е въведен в научния дискурс от шведския политолог Рудолф Челен (1846 - 1922), но най-известна е теорията на английския политик и географ Халфорд Макиндер (1861 - 1947) за географската ос - понятие, заменено по-късно с хартленд. Най-общо казано, става дума за зона, която е средоточие на континенталната сила, тъй като е недостъпна за морските държави. От гледна точка на теорията за хартленда най-благоприятно е геополитическото положение на Русия.

Японската геополитика се развива под влияние на немския учен Макс Хаусхофер (1869 - 1946). От 1908 до 1910 г. Хаусхофер е акредитиран като помощник военен аташе към посолството на Германия в Япония. След завръщането си в Германия той защитава докторска дисертация на тема Размисли за военната мощ на Велика Япония - световна позиция и бъдеще. Хаусхофер смята, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия и Япония, за да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.

Базови фактори, които определят геополитическите цели на дадена страна, са нейното стратегическо разположение и богатството или бедността на природни ресурси. При недостиг на природни ресурси, какъвто е случаят с Япония, на преден план излизат политическата стабилност на страните, от които те се доставят, както и сигурността на пътищата, по които се доставят.

На пресконференцията след утвърждаването на новата стратегия за национална сигурност премиерът Кишида Фумио посочва, че Япония е в повратен момент от своята история и това налага обновяването на стратегията.

Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършва специалност Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.

Книгомания ЕООД
София, 1408
ул. Д-р Стефан Сарафов 24, бл.3, офис 1
online@knigomania.bg

Предговор
Въведение

• Японският архипелаг
• Спорните територии
• Четирите курилски острова
• Островите Такешима
• Островите Сенкаку
• Актуалност на териториалните проблеми
• Създаването на Япония
• Имената на Япония
• Геополитическа периодизация

От Ямато до Едо

• Ямато и трите корейски кралства
• Отказ от военна експанзия
• Монголските нашествия
• Японският шестнайсети век
• Първите огнестрелни оръжия
• Началото на християнския век
• Войната с Корея

Дефанзивната стратегия

• Структурата на властта през Едо
• Изолирането от Европа
• Трите врати на Япония
• Феодът Мацумае
• Остров Цушима
• Архипелагът Рюкю
• Системна криза
• Външният натиск
• Съпротивата срещу чужденците
• Войната в Шимоносеки
• Войната между Сацума и Англия
• Краят на изолационизма

Японската империя

• Първото правителство
• Разпускането на феодите
• Създаването на редовна армия
• Укрепването на периферията
• Конституцията
• Националната идентичност
• Кокутай
• Самурайската етика
• Шинтоизмът
• Политическата система

Имперската геополитика

• Идеята за териториална експанзия
• Доктрината Ямагата
• Паназиатската доктрина
• Паназиатизмът
• Северната и Южната доктрина
• Тайванският инцидент
• Първата война с Китай
• Предисторията
• Войната
• Тристранният демарш
• Руско-японската война
• Мирният договор от Портсмут
• Анексирането на Корея
• Първата световна война
• Интервенцията в Сибир
• Вашингтонската морска конференция
• Създаването на Манджоуго
• Квантунската армия
• Окупирането на Манджурия
• Съветско-японски гранични конфликти
• Конфликтът при езерото Хасан
• Конфликтът при река Халхингол
• Втората китайско-японска война
• Концепцията за нов ред

Тихоокеанската война

• В навечерието на войната
• Тристранният пакт
• Съветско-японският договор за неутралитет
• Отношенията със САЩ и Англия
• Въоръжените сили на Япония
• Армията
• Флотът
• Въоръжението
• Победното начало
• Атаката над Пърл Харбър
• Битката за остров Уейк
• Битката за остров Гуам
• Филипинската операция
• Окупирането на Тайланд
• Битката за Хонконг
• Малайската операция
• Окупирането на Нидерландските Индии
• Повратните битки
• Битката в Коралово море
• Битката при Мидуей
• Операцията на Алеутските острови
• Кампанията в Нова Гвинея
• Поражението при Гуадалканал
• Преминаването към отбрана
• Гилбъртови и Маршалови острови
• Марианските острови
• Филипините
• Последните големи битки
• Битката за Иводжима
• Битката за Окинава
• Дипломацията преди Потсдам
• Срещата на високо равнище в Казабланка
• Каирската декларация
• Техеранската конференция
• Ялтенската конференция
• Капитулацията
• Потсдамската декларация
• Атомната бомба
• Съветската инвазия
• Решението за капитулация
• Актът за капитулация
• Окупационният период
• Първият етап на окупацията
• Международната обстановка
• Обратен курс
• Мирният договор

Следвоенната геополитика

• Външна политика
• Отношенията със САЩ
• Отношенията със Съветския съюз
• Отношенията с Китай
• Отношенията с Южна Корея
• Отношенията със Северна Корея
• Индо-тихоокеанският регион
• Силите за самоотбрана
Командна структура
• Външни операции
• Жените в силите за самоотбрана
• Наземните сили за самоотбрана
• Морските сили за самоотбрана
• Въздушните сили за самоотбрана
• Стратегиите за национална сигурност
• Стратегията за сигурност от 2013 година
• Новата стратегия за сигурност

Библиография