Пробуждане от зимен сън. Поезия

Белоснежко

И тихо падаше снегът, валеше леко, плътно, безметежно.
В преспите се губеше ликът, губеше се всичко в белоснежно.
Кой си ти, страннико, изгубил пътя си в море безбрежно?
Ела при мен да те прегърна, да те обгърна в нежност.

Хвани ръката ми. Виж ме, не съм така далече.
Коя съм, чудиш се - тази, която ще те следва вече.
В най-тъмната нощ, дълбоко, високо, сега или в бъдеще далечно.
Аз те усещам и от тук насетне с тебе ще съм вечно.

Ранно утро, преди изгрев Слънце, но се усеща като нощ.
Две снежни фигури, поле, вълни и вятър за разкош.
Едно начало, среда, край или цяла вечност?
Избирай спътника, посоката на приключение или на обреченост.
В тишината на зимата, когато обилен снеговалеж замъгли погледа ни, а
пустите улици засилят самотата ни, можем да разкрием най-дълбоките
проникновения в живота. Ние просто трябва да слушаме, да
наблюдаваме и да се отворим към реалността, която съществува отвъд
привидния зимен сън.
Боряна Николова