Подражание на Христа

"Не се знае със сигурност кой точно е авторът на тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствувана както с хилядите и преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика и около 3000 издания. Но все пак най-често това съчинение се свързва с името на Тома Кемпийски...

Цялото произведение, което и днес не престава да бъде ръководство по християнска духовност, не е систематично изложение на догмати, а непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към царството - пътя на Христа. И докато първите две книги искат от човека правилно насочване на волята му към смирение и приемане на царствения път на кръста, в последните две сам Учителят с милосърдна любов разговаря със своя следовник, за да му открие благодатта Си и да го направи истински свободен.

Но време е да оставим вече читателя сам да пристъпи към това четиво. В него всеки без съмнение ще открие неща, писани като че за самия него, за подкрепа и утеха на неговите лични съмнения - и за порицание и овладяване на неговите лични суети. И дано помогне на всеки да понесе с търпение, смирение и любов собствения си кръст - живота си тук и сега, следвайки не виденията и прищевките на неподредените си пристрастия, а Неговата воля - по подражание на Христа."
Анна Б. Николова

Томас Хемеркен (1380 - 1471) е роден през 1380 година в град Кемпен, в Северозападна Германия, откъдето е дошло името, с което е станал известен. Родителите му били бедни и го пратили в училище, което било управлявано от движението Братя на общинния живот. По това време се оформило движението Ново благочестие, което всъщност проповядвало традиционното благочестие, като акцентът бил поставян върху практическия християнски живот, размишляване върху живота и смъртта на Иисус Христос и редовното причастяване. През 1399 година Тома постъпил в Августински манастир Виндесхайм в Холандия, където останал до края на живота си през 1471 година. Там написал много книги, като най-голяма популярност придобила Подражание на Христа - De imitatione Christi. Първоначално това били четири отделни трактата, писани ок. 1427 година. Поради смирение авторът скрил своето име, което и до днес дава поводи за спорове относно тяхното авторство. Първото печатно издание от 1473 година. утвърдило стандарта, в който се издават и до днес. До сега книгата е претърпяла над 3000 издания на 95 езика в целия свят.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Анна Николова: истинският път - пътят на подражанието на Христа
Полезни съвети за духовен живот

• За подражание на Христа и презиране на всички светски суети
• За смирението на самочувствието
• За учението на истината
• За благоразумието в действията
• За четенето на свещеното писание
• За безредните пориви
• За отбягване на гордостта и суетната надежда
• За отбягване на прекалено голямата близост
• За послушанието и подчинението
• За предпазване от безполезни разговори
• За търсене на мира и за стремежа към напредване
• За ползата от нещастието
• За съпротивата срещу изкушенията
• За отбягване на необмисленото съдене на ближния
• За делата на любовта
• За търпимостта към чуждите недостатъци
• За монашеския живот
• За примерите на светите отци
• За упражненията на добрия монах
• За любовта към самотата и мълчанието
• За съкрушението на сърцето
• За размисляне върху човешките бедствия
• За размишляване върху смъртта
• За Божия съд и наказанието на грешниците
• За усърдно поправяне на живота

Наставления за вътрешния живот

• За вътрешния разговор
• За смиреното подчинение под властта на висшестоящия
• За добрия и миролюбив човек
• За чистотата на ума и простотата на сърцето
• За саморазглеждането
• За радостта от добрата съвест
• За любовта към Иисус над всичко
• За близкото приятелство с Иисус
• За съвършената безутешност
• За благодарността към Божията благодат
• За малцината, които обичат кръста Иисусов
• За царствения път на светия кръст

За вътрешното утешение

• За вътрешния разговор на Христос с вярната душа
• Че истината говори вътре в нас без шума на думите
• За смиреното изслушване на словото Божие и за небрежността на мнозина
• За това, че трябва в истина и смирение да ходим пред Бога
• За дивното въздействие на Божията любов
• За изпитанията на истинската любов
• За благодатта, която трябва да таим под закрилата на смирението
• За самопринизяването пред Божиите очи
• Че всичко трябва да се насочва към Бога като към крайна цел
• Как сладко е да служим на Бога, като презираме света
• За изследване и обуздаване на сърдечните пожелания
• За упражняване в търпение и за борбата с похотите
• За смирено послушание по примера на Христа
• Размишления върху тайния съд Божий за избягване на възгордяването с извършените добрини
• Какво трябва да казваме и правим при всяко желано нещо
• Че истинска утеха трябва да дирим само в Бога
• За възлагане Богу на всички наши грижи
• Че по примера на Христос неволите на тоя живот трябва да се понасят спокойно
• За понасяне на неправдите и за изпитването на истински търпеливия
• За изповядване на собствената слабост и за бедите на този живот
• За постигане на нашия покой само в Бога над всички блага и дарове
• За припомняне на безбройните Божи благодеяния
• За четири главни неща, които донасят велик мир
• За отбягване на любопитството към живота на ближните
• За това, в какво се състои истинският мир на сърцето и истинското напредване
• За възвишената свобода на сърцето, която се придобива по-скоро с молитва, отколкото с четене
• За самолюбието като най-голяма пречка за постигане на върховното добро
• Против злоречивите езици
• Как да призоваваме и благославяме Бога в скърби
• За изпросването на Божията помощ и за упованието във връщането на неговата благодат
• За пренебрежението към творенията с цел да се открие Творецът
• За себеотричането и за отказа от всяко желание
• За непостоянството на сърцето и за отправянето ни към Бога като към наша крайна цел
• Как Бог единствено се услажда във всичко на оня, който го люби истински
• За изкушението, на което сме изложени, докато трае този живот
• Против суетните човешки съдения глава
• За искреното и пълно себеотричане, с което се постига свобода на Духа
• За добро външно поведение и за прибягване към Бога при опасности
• За отбягване на прибързаността в собствените дела
• Че сам от себе си човек няма никакво добро и с нищо не може да се хвали
• За презрението към всяка временна почит
• За това, че нашият мир не трябва да зависи от хората
• Против суетната светска наука
• За неувличане във външни работи
• Че човек не бива на всекиго да вярва и че в думите лесно греши
• За упованието ни на Бога, когато ни нападат с оскърбителни думи
• За понасяне на всички трудности заради вечния живот
• За вечното блаженство и за неволите на този живот
• За копнежа по вечния живот и многото блага, обещани на воините
• По какъв начин скърбящият човек трябва да се предаде в ръцете на Бога
• За заниманието със смирени дела при липса на възможност за занимаване с високи
• Че човек трябва да се счита достоен не за утешение, а по-скоро за наказание
• Че благодатта на Бога се съчетава с усетливостта към земното
• За различните движения на природата и благодатта
• За покварената природа и дейността на благодатта Божия
• За самоотричането и за носенето на кръста по подобие на Христа
• Че човек не бива да се отдава на униние, когато изпадне в някоя грешка
• За възвишените неща и за тайните неизповедими съдби на Бога
• Само на Бога трябва да се възлага цялата надежда и упование

За тайнството Евхаристия

• За благоговението, с което трябва да се приема Христос
• За голямото добро и любов, които Бог проявява към човека в тайнството Евхаристия
• За полезността от честото причестяване
• За изобилните благодати, давани от Бога на тези, които се причестяват достойно
• За величието на светите тайни и за достойнството на свещеника
• За подготовката преди причестяване
• За изпитването на собствената съвест и за намерението да се поправим
• За Христовата жертва на кръста и за нашето себеотдаване на Бог
• За задължението ни да принасяме себе си и всичко наше на Бога и да се молим за всички
• За това, че не бива без важни причини да се отлага светото причастие
• За огромната нужда на вярната душа от тялото Христово и свещеното писание
• За задължението на християнина да се подготви с голямо старание за свято причастие
• За най-дълбокото желание на набожната душа за единение с Христа в причастието
• За горещия копнеж на някои свети души по тялото Христово
• За придобиване на благодат чрез смирение и себеотричане
• За задължението ни да откриваме на Христос нуждите си и да просим неговата благодат
• За горещата любов и силното желание за приемане на Христос
• Че човек не бива да любопитствува за вникване в тайнството Евхаристия, а като смирен подражател на Христа трябва да покорява чувствата си на вярата

Бележки
Библиография