Свой на чужда земя. Разговори с Блажо Николич

"Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа... Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише. Затова в особени белези мога да отбележа: особен талант - да общува с всеки и с всички - от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание - да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст - готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек... и света по-добър."
Велимир Велев

Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, бивша Югославия. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. През 1982 г. се установява със семейството си във Виена, занимава се с бизнес, участва в частна театрална трупа.

В началото на 90-те се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Сред близките му приятели са Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов, Дафина Кацарска, Яни Язов, Чочо Попйорданов, Кольо Карамфилов, Велимир Велев и много други ярки и разпознаваеми лица на българското изкуство от това десетилетие и по-късно.

Въвлечен в техни проекти, започва да се снима, да композира, да превежда. Едновременно с това щедро спонсорира млади хора, занимаващи се с театър и кино. Участва в множество български и международни кинопродукции - Кал, Сомбреро блус, Подгряване на вчерашния обед, Съдилището, Тувалу, Последният неандерталец и други. Основател е на школата за незрящи актьори Невиждан театър.

Ненаситно любознателен човек, неспокоен дух, широка душа, пътешественик в буквалния и преносния смисъл. Живее в Пловдив.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

За нещото, по-голямо от всички неща
Приказките на Шехерезада. Изкуството като средство против скуката. Ако не си чел Хесе, чупка, не си канен на купона. Първи допир с театъра и литературата. Скаутски лагери и заветът на учителя
Как се пътува без билет, или изкуството да висиш от влак
Срещи в К.Е.В.А.. Децата на Кенеди и чаша с оцет. Филмът Кал, Дафина Кацарска и кум на циганска сватба. Кален Пиран и плат за няколко живота напред. Ла Страда, Дим в чувала и как го отнесе Чочо
Няколко добри къмпинга, едно падане в шахта и един къдрав французин с палатка като китайско хвърчило
Имам една идея. Без джин и тоник не участвам. Пичове, някой ден ще направя моя версия
Лувърът не е под мостовете на Париж, а в източногерманските затвори не предлагат точна фанта
Данило Киш на българска земя. С Христо Бойчев до Загреб. Българска драма в Сърбия. Шеги с Бойчев - по-добре не. Азарян, шатровският диалект и изгубеният хонорар за Ягош Маркович
Полицейският арест е едно, следственият е друго, а да си представител на ромската общност към ООН, е съвсем трето
Школа за незрящи актьори. За една бройка да загубим Део. Куклата Иван Устата. Как се кара колело на тъмно?
Театър и джаз в Белград през 70-те. Висоцки не бил само добър актьор, а Би Би Кинг да внимава как свири в Белград
Културните различия между Сърбия и България. Вятърът на промяната стигна само до Радио 1
Краят на чистия бизнес и началото на шоубизнеса. Бог дал - Пашата взел. Брегович и Цеца на полупразни стадиони. Кустурица мези цаца, Цонко върти чеверме. Защо се ходи като гълъбар преди концерт на Стинг?
Освен пустош в Ирак има и добри поети, но за немци и шведи само бира и ракия
Свирене по стопове и свирене въобще. До Афганистан и обратно
Да видим кой не знае цигански? Общ учебник по история. Златко Николич
С български паспорт няма как да видиш Рим, но и чуждите фарове са фарове
Последният бар на генерацията. Теди, влез и си сготви сам. Мая, Рени, Деси и Ина на една маса. Яни Йозов си търси квартира
Последните филмови авантюри и реплики на френско-английски. Джоко и минералните басейни. Не ми е важен сценарият
Слънце Тракия огрява
Няколко думи за Блажо
Приложение