Красива саможертва

Доктор Лина Тейлър е специалистка по културата и историята на маите. Красивата млада жена разпределя времето си между археологическите разкопки в Юкатан и студентите си от университета в Хюстън. Дъщеря на видни археолози, в чиито вени тече благородническа кръв, Лина израства сред ценни артефакти в семейното имение Рейс Балам в Мексико.
Животът й се преобръща, когато среща прекалено самоуверения, потаен и неустоимо привлекателен Хънтър Джонстън. Преди осем години при катастрофа загиват съпругата и дъщеричката му. Трагедията оставя траен отпечатък върху Хънтър и той напуска имиграционните служби.
На границата между Тексас и Мексико са заловени древни артефакти на маите с неясен произход. Те са оставени на съхранение заедно с други конфискувани стоки и оръжия, но изчезват мистериозно. Бившият колега на Хънтър – Джейс, разполага само с четири дни, за да разкрие извършителите на обира и местонахождението на антиките. Джейс отчаяно се нуждае от помощта на Хънтър, за да не загуби работата си. А той – от познанията на Лина.
В околностите на Рейс Балам банда, предвождана от безцеремонен главатар с прякор Маят, ограбва древни гробници. Дали на 21 декември 2012 г., според пророчеството на маите, ще настъпи апокалипсис? За да спечели благословията на боговете, Маят е твърдо решен да извърши най-красивото жертвоприношение...

Самостоятелно и в съавторство със съпруга си Евън, Елизабет Лоуел – псевдоним на Ан Максуел, е написала над 60 романа, издадени в над 30 милионен тираж и преведени на 30 езика.
Тя започва кариерата си през 1975 г. с научнофантастичния роман „Промяна“. Седем от деветте й научнофантастични книги са били предлагани за наградата „Небюла“, а една – за наградата „Книга на Америка”.
През 1985 г. „Дабълдей“ издава първия криминален роман на Ан и Евън (с псевдоним А. Е. Максуел), представящ тандема Фидлър и Фиора. Четвъртата книга в серията е обявена от сп. „Таймс“ за един от най-добрите криминални романи през 1988 г.
Ан Максуел, в съавторство с Евън, е издала и 4 трилъра, последният от които е „Сенки и коприна“. Тези книги са в националните класации за бестселъри.
През 1982 г. Ан започва да пише романтични четива под псевдонима Елизабет Лоуел. С това име тя получава множество награди на гилдията, включително и наградата за цялостно творчество от Асоциацията на американските писатели на романтична литература. От юли 1992 г. над 30 от романите й са били в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс.
В бестселъровите романи на Елизабет Лоуел се преплитат напрежение и романтика. Елизабет Лоуел е синоним за наелектризираща проза, съчетаваща с лекота напрегнато действие, интрига и страст. Усетът й за изграждане на диалог и майсторската й интуитивна характеристика на героите непрекъснато я издигат една класа над повечето писатели в жанра.
Според самата авторка съвременният романтичен съспенс й дава възможност да комбинира любимите си разказвачески елементи: мъж, жена, опасност, загадка и разрешаването й. В чисто романтичните четива сюжетът се основава на развиващите се взаимоотношения, а действието зависи изцяло от героите. Докато в романтичния съспенс не взаимоотношенията движат сюжета, а загадката. Предизвикателството и удоволствието от писането на романи в този жанр идва от разкриването на факти, а развиващите се отношения допълват разгръщането на историята. Герои, които не се доверяват един на друг, няма да могат да разрешат загадката. С все по-нарастващото доверие, нараства и възможността за разрешаването й.
Писателката е добре позната на българските читатели с романите си „Да бягаш от страх”, „Смърт посред бял ден”, „Седемте гряха”, „Никога не е късно да умреш”, „Неподходящ заложник“ „Цената на измамата” и „Невинна като грях“ и „Мъртво вълнение“.