Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Второ допълнено издание. ... Книгата описва механизмите на властта на Тодор Живков и неговото сваляне през 1989 г. Съдържа разкази от първо лице на участници в тогавашното управление - Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, на лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, на т. нар. Врачански атентатор и други. Публикувани са и неизвестни или малко известни снимки от неофициални и официални срещи на Живков, също и факти за кабинета на генералния секретар на БКП, ловната дружинка, най-приближените му хора, семейството му. Дава възможност всеки сам да оцени как е било по време ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |