Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
Второ допълнено издание. ... Книгата описва механизмите на властта на Тодор Живков и неговото сваляне през 1989 г. Съдържа разкази от първо лице на участници в тогавашното управление - Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, на лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, на т. нар. Врачански атентатор и други. Публикувани са и неизвестни или малко известни снимки от неофициални и официални срещи на Живков, също и факти за кабинета на генералния секретар на БКП, ловната дружинка, най-приближените му хора, семейството му. Дава възможност всеки сам да оцени как е било по време ... |
|
Средновековието е периодът от българската история, в който митове и легенди се преплитат с оскъдни научни факти. Въображението се разпалва още повече, когато стане дума за рицарите кръстоносци и за тяхното присъствие по нашите земи. В продължение на няколко века Изтокът и Западът си дават среща на Балканите, като в някои случаи сблъсъкът им има решаващи последствия за съдбата на българското царство. Книгата "Кръстоносните походи и Средновековна България" дава интересен и задълбочен поглед върху този бурен период. Авторката проф. Красимира Гагова е обобщила дългогодишните си проучвания по темата, базирани на ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
Книгата задава следните въпроси: Къде българската войска унищожава 15-хилядна ромейска армия през 499? Каква е причината за тази война? Защо българските пълководци Мундо, внук на Атила, и Сабиниан, син на Сабиниан Магнус, воюват с български войски помежду си през 503 за град Сирмиум? Каква е ролята на Теодориховите готи в тази война? Срещу кой народ е построена Дългата стена на Цариград от император Анастасий 505 - 512? Защо Виталиан с 60 000 българи води война срещу Източноримската империя от 512 до 520 и защо я прекратява? Защо император Анастасий плаща данък на българския кан Драг? Кой изгори българската ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |