Теорията на съвременния български език във всичките му дялове е представена от известните български езиковеди професорите Тодор Бояджиев (Фонетика. Лексикология и фразеология. Словообразуване), Иван Куцаров ( Морфология ) и Йордан Пенчев (Синтаксис), и отразява най-новите тенденции в изучаването на езика ни. Рецензенти са проф. Петър Пашов и д-р Владимир Жобов. Учебникът е предназначен за студентите от филологическите специалности на университетите, педагогическите факултети и институтите. Съдържанието му е съобразено напълно с учебната програма на дисциплината "Съвременен български език" и с научните и ... |
|
|
Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
|
Съставителство и коментари: Дияна Николова. ... Коментари и анализи. Книгата Старогръцка лирика представя всички поети от античността, преведени на български език. Повечето произведения, включени в антологията, са от периода VII - IV в. пр. Хр. - времето на възникването и разцвета на старогръцката лирика. Книгата представя и някои основни автори и жанрове от елинизма, както и от римската епиграматична поезия. Теоретичната коментарна част от Дияна Николова проследява еволюцията във всички жанрове до късния V в. сл. Хр., включва биографични данни за авторите, хронологическа таблица и приложения - за музикални инструменти, ... |
|
|
Фигуративната представа от заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т.н.), въз основа ... |
|
|
Текстове по културна антропология на античността. Съставител: Орлин Тодоров. ... В тази книга са подбрани задълбочени и проникновени текстове, които отразяват дългогодишната изследователска дейност на Богдан Богданов, един от най-значимите и влиятелни автори в полето на историята на културата и антропологията на античността. Този изключителен том представя света на античния човек, неговите вярвания, практики и институции, литературните форми и значимите културни модели, които го формират и осмислят. Тук читателят ще открие както изпълнени с конкретика текстове, разказващи за специфичните начини и стилове на общуване, ... |
|
|
Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
|
|
Време е литературата да бъде четена не само като литература. Време е да престанем да дистанцираме литературата от себе си, като й се възхищаваме или като я смятаме за нещо незначително и да я накараме да говори сериозно върху проблеми, които ни засягат. Тази книга се стреми да прави точно това. Като разколебава границите между литературата и нелитературата, тя се опитва да ни вгледа в такива същностни въпроси като "Какво е човекът?", "Какво е животното?", "Имаме ли право все още да се наричаме хора?". Ако се почувствате неуютно в собствените си представи за себе си като същества, по-висши от ... |
Рейтинг: 9.56 / 9 гласа 
