Как побъркваме себе си и децата си. Дигиталните устройства ни освобождават от необходимостта да мислим; за това все повече разчитаме на компютри, смартфони, навигационни системи. Според Манфред Шпицер това е изключително опасно. Резултатите от научните изследвания, които той коментира, са тревожни. Дигиталните медии водят до пристрастяване и причиняват дългосрочни увреждания – на тялото и най-вече на ума. Когато възлагаме интелектуалните си задачи на външни устройства, паметта ни деградира. Нервните клетки умират, а регенериращите се клетки не оцеляват. При децата и юношите екраните драстично намаляват способността за ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
Повече от 18 века след смъртта на римския император и стоически философ Марк Аврелий неговите записки, написани не за да бъдат четени от други, продължават да оказват огромно влияние върху читатели по целия свят. "Към себе си" не е тежък и абстрактен философски текст. Това е практически наръчник, това са размислите на жив човек - изпълнен с противоречия, търсещ истината, повлиян от своето време. Тази книга, превърнала се в един от най-влиятелните текстове от древния свят, може да се чете и днес като полезен помощник за търсещите начин да живеят и да бъдат полезни в трудни времена. Как да бъдем господари на ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
|
Системната терапия на Берт Хелингер. ... Децата рядко или никога не се осмеляват да водят по-щастлив или изпълнен с удовлетворение живот от този на родителите си. Несъзнателно те остават лоялни към една неизказана семейна традиция, която носи скрити влияния. В резултат на това децата повтарят определени типове поведение и съдбата им е подобна на тази на родителите. Когато има тежко наследство, то оказва влияние дори когато членовете на семейството изглеждат отчуждени или пък децата вече са пораснали и са се отдалечили от родителите. Това е революционна идея в системната терапия, която намира израз в използването на ... |
|
|
Свобода, битие и кайсиеви коктейли. ... С участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други. Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението - кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър - философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва му той, би могъл да философстваш ... |
|
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |
