В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В изданието са представени: Аврелий Августин; Дионисий Псевдо-Ареопагид; Фредегизий от Тур; Пиер Абелар; Гийом от Конш; Магистър Тиери от Шартър; Аделард от Бад; Хонорий Августодунски; Бонавентура. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант, Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Ницше, Шпенглер, Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век, опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв зачева ... |
