Дневник на Корабокрушенеца

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година.

„Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам.

В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с тяхното схващане за отделните стихотворения и цикли като части от големия автобиографичен роман в стихове.

„Дневник на Корабокрушенеца“ е най-дълго писаната (и най-обемната) стихотворна книга на автора. Стихотворенията в нея са събирани в периода 2004–2011 г. и всяко от тях може да се разглежда и като завършващо не просто настоящия сборник, но и предшестващите поетически книги на Антон Баев. В същото време повечето са с посвещения на различни автори и носят допълнителни междутекстови връзки и смисли.

Търсенето на междутекстови смисли в самата книга, както и между нея и предишните стихотворни книги на Антон Баев, е не просто завършен поетически свят, а поетически свят, който открива смислите си, за да ги отхвърли и ги потърси наново – през други нови (или изскочили стари) текстове.

Историчното и митологичното в Дневник на Корабокрушенеца са с най-широки времеви и пространствени измерения; скачането от едно в друго време, от един поетически талвег в друг е характерен почерк на авторовия стил.

В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е най-личната и в същото време най-отдалечена от личното поетическа книга на Антон Баев.

„Дневник на Корабокрушенеца“ продължава характерните мотиви от лириката му, която гради поетически свят върху митологични и исторически пластове, търсейки необичайни връзки между минало и сегашно, между епос и лирика.

Това е книга-антология, която продължава неособено богатата традиция на антологичното писане в българската литература от Пенчо Славейков насам.

Пълният Дневник се състои от стихотворните книги „Снежни сигнали“, „Гърбът на мрака“, „Ездачът, нощта и пустинята“, „Разпъване на Одигитрия“, „Целувката на Бога“, „Пътуване към Александрия“, „Българско Откровение“, „Ново Послание към Римляните“, „Дневник на Корабокрушенеца“.

Стихотворенията и техните варианти в деветте книги са писани от 1981 до 2011 г.

„Дневник на Корабокрушенеца“. Девет книги е стихотворният еквивалент на романовата трилогия „Записки на Корабокрушенеца“ („Студенти“, „Американци“, „Репортери“), чието пълно издание предстои.