Българите - потомци на царствените скити и сармати

Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество).

С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи.

Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век."

Народът, заемащ тъй грамадно пространство и оставил по цялото протежение безбройни паметници на своето постоянно пребиваване от неолитните времена плътно до IV век сл. Хр. и по-нататък, очевидно не е могъл да бъде заменен с някакъв друг народ. През периода на своя дълъг исторически живот той е могъл да попада временно под чуждо влияние, което е ускорявало или забавяло неговото развитие, но характерът и самобитността му винаги са се запазвали неизменни и си останали неприкосновени до наши времена. Ако съпоставим всичко казано досега с общите известни в историята типични особености на племената, населяващи и в сегашно време казаната територия, то излиза несъмнено, че народът, на който са принадлежали описаните паметници, не е бил никой друг, освен онзи клон на арийското племе, на който днес поставяме имената прабългари и протославяни.

Предговор
Увод
Исторически източници изобщо за българите
Исторически източници за крайволжките българи
Археологически данни за крайволжките българи
Скити и сармати
Българи и славяни - потомци на скити и сармати
Произход и смисъл на националното име българи
Тракийското потекло на скито-сарматите
Бележки към текста и допълнителни пояснения