|
 |
БоноМишка Асайес Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв. Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв. За цена и срок извън гр. София кликни тук. Тази книга може да бъде доставена в дните: Вторник 19-02-2019 г. или Сряда 20-02-2019 г. Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.  Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
|
Описание
Истории, които искат да видят бял свят, а не са песни... 
Първият разговор (тук представен в четири части, Глави 1, 2, 3 и 4) се състоя в края на 2002 г. в къщата на Боно в Килини, до Дъблин.
През един мрачен ноемврийски ден Боно ме взе с мерцедеса си от хотел „Кларънс“ (на който е съсобственик с Едж). Забелязах, че очевидно е отказал да се прави на сляп за червените светлини и да кара срещу движението в еднопосочните улици. Колата му е пенсионерска и той шофира като пенсионер.
Карахме в проливния дъжд успоредно на сивото море. Боно говореше за новата си роля на посланик на DATA (Дългове, СПИН и търговия за Африка). Спомена също, че само за една седмица е написал пиеса за някакъв американски режисьор. Когато пристигнахме, токът беше спрял заради проливния дъжд и автоматът на входната врата не работеше. Боно помогна на портиера да отвори. На обяд побъбрихме със съпругата му, Али, тогава заета с организацията на модно шоу, приходите от което щяха да подпомогнат семейства на жертвите от катастрофата в Чернобил. Боно ми показа къщата и ме отведе в павилиона, където господин и госпожа Хюсън (Боно и Али) настаняват видните си посетители: по стените бяха окачени писма от Бил Клинтън, Салман Рушди, Куинси Джоунс и други. Колкото и да се оглеждах, не видях нищо от Папата. Върнахме се в къщата. Последвах Боно в малка стая с изглед към морето, която бе допълнение към кабинета му. Той се събу и седна удобно на дивана. На равни интервали ни посещаваха по-голямата му дъщеря, Джордан и двете момчета, Илайджа и Джон. От време на време Боно прекъсваше разговора, за да се обади по телефона. Чакаше да му позвъни Принс, вместо това се обади Брус Спрингстийн. Опитваше се да организира написването на песен, която да бъде изпълнена на полувремето на Супер купата, за да се внуши на американците, че е техен патриотичен акт да помогнат на африканците, болни от СПИН. Идеята за съжаление не видя бял свят. Вечерта гледахме раздаването на наградите на МТВ и хапнахме пица. U2 не получиха наградите, за които бяха номинирани, но Боно винаги познаваше победителя. Джордан и по-малката и сестра Ив лежаха на дивана и изпращаха текстови съобщения. Илайджа беше пленен от изпълнението на Кристина Агилера. Няколко седмици по-рано, очарован от Кайли Миноуг, предложил на баща си да я покани да намине на вечеря.
През един мрачен ноемврийски ден Боно ме взе с мерцедеса си от хотел „Кларънс“ (на който е съсобственик с Едж). Забелязах, че очевидно е отказал да се прави на сляп за червените светлини и да кара срещу движението в еднопосочните улици. Колата му е пенсионерска и той шофира като пенсионер.
Карахме в проливния дъжд успоредно на сивото море. Боно говореше за новата си роля на посланик на DATA (Дългове, СПИН и търговия за Африка). Спомена също, че само за една седмица е написал пиеса за някакъв американски режисьор. Когато пристигнахме, токът беше спрял заради проливния дъжд и автоматът на входната врата не работеше. Боно помогна на портиера да отвори. На обяд побъбрихме със съпругата му, Али, тогава заета с организацията на модно шоу, приходите от което щяха да подпомогнат семейства на жертвите от катастрофата в Чернобил. Боно ми показа къщата и ме отведе в павилиона, където господин и госпожа Хюсън (Боно и Али) настаняват видните си посетители: по стените бяха окачени писма от Бил Клинтън, Салман Рушди, Куинси Джоунс и други. Колкото и да се оглеждах, не видях нищо от Папата. Върнахме се в къщата. Последвах Боно в малка стая с изглед към морето, която бе допълнение към кабинета му. Той се събу и седна удобно на дивана. На равни интервали ни посещаваха по-голямата му дъщеря, Джордан и двете момчета, Илайджа и Джон. От време на време Боно прекъсваше разговора, за да се обади по телефона. Чакаше да му позвъни Принс, вместо това се обади Брус Спрингстийн. Опитваше се да организира написването на песен, която да бъде изпълнена на полувремето на Супер купата, за да се внуши на американците, че е техен патриотичен акт да помогнат на африканците, болни от СПИН. Идеята за съжаление не видя бял свят. Вечерта гледахме раздаването на наградите на МТВ и хапнахме пица. U2 не получиха наградите, за които бяха номинирани, но Боно винаги познаваше победителя. Джордан и по-малката и сестра Ив лежаха на дивана и изпращаха текстови съобщения. Илайджа беше пленен от изпълнението на Кристина Агилера. Няколко седмици по-рано, очарован от Кайли Миноуг, предложил на баща си да я покани да намине на вечеря.
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 9 гласа 
| За да оцените книгата "Боно", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система: |
Други интересни предложения
|
Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! |
Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон. |
Закупилите тази книга, купуват също
| |||||||
 | |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
|
