"Има моменти в живота на човека, в които се чувства сам и изгубен сред огромния Космос. И тога зазвучават Думи, които изпълват пространството с утешителните си послания. Всяка асоциация ражда образи и провокира духовния хоризонт, за да тръгне човекът по посока на светлината.
Словото за мен е Добро и Истина, Дом и Път, Вяра и Любов. То ми дава усещането за пълнота на изживяването. Затова вярвам в чувствата, които пораждат всеки стих. И искам да споделя тревогите си. Искам да проведа своя диалог със света чрез ритъма на сърдечните си болки. И може би ще продължа по пътя си с надеждата, че има смисъл от раните на всеки Кръстопът."
Красимира Кацарска„Красимира Кацарска е от малцината автори в нашата литература, които творят вдъхновено и всеотдайно и се проявяват с еднакъв успех във всички области на словото – и като литературен критик, и като литературен изследовател и историк, и като есеист, и като поет – без да нарушава нормите на всяка една от тях. Мога да я определя като най-добрия литературовед между поетите и обратно – и то не само между жените. Около такива личности през различните литературни епохи се създават сериозни кръгове и те сами се превръщат в духовна институция.”
Димитър Христов – поет и драматург, бивш главен редактор на вестник „Български писател”, секретар на Творческия фонд на Съюза на българските писатели и член на Управителния съвет на СБП.
„Почти не познавам други такива личности като Красимира Кацарска, които така всеотдайно и неуморно да жертват себе си за другите. И е хубаво, че ги има, защото иначе светът не би бил красив и пълен със светлина.”
Борислав Владиков – поет, главен редактор на алманах „Струма”, председател на членовете на Съюза на българските писатели в Югозападна България
„За мен Красимира Кацарска е възел от таланти, строго организирани и насочени във вярната посока. Тя е строго организиран човек. Не мога да си я представя разпиляна. На нея не ѝ трябва нито организация, нито атмосфера. Родила се е омаяна от света – с въздаяние отгоре. Тя не би могла да тъгува и жадува за приятели. Който веднъж ѝ е станал приятел – знае, че ще е за цял живот. Ако ѝ трябва хубаво стихотворение – сяда и си го написва. Затова тя като че ли седна и си направи стълба към безсмъртието сама. И си мисля, че наистина е трябвало да има земя, която да я роди – с вълненията ѝ и с нейните отговорности към словото.”
Методи Бежански – писател
Рейтинг: 9.00 / 5 гласа 
