Искането на Рейчъл за развод вбесява съпруга ѝ. Тя никога не го е виждала така ядосан, толкова погълнат от чиста и ужасяваща омраза. И това я плаши. До такава степен, че когато Ерик загива ненадейно в нелеп инцидент, младата жена посреща новината с облекчение. Но тялото изчезва от моргата. И внезапно Рейчъл и приятелят ѝ Бен се оказват преследвани от някого - или нещо. Нещо, което оставя диря от трупове след себе си и няма да се спре пред нищо, докато не утоли жаждата си за кръв. А после в гонитбата се включват и други преследвачи... Какви тайни е криел Ерик? И наистина ли е мъртъв?"Роман за ужаса, който ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Повест за две момчета, които искаха да живеят като индианци. ... Увлекателната повест "Малките диваци" е смятана за едно от най-добрите произведения на канадско-американския писател Ърнест Томпсън Ситън (1860 - 1946). Повествованието разказва за лудориите на две канадски момчета, които много искат да приличат на коренните жители - индианците. Те решават да си построят истински индиански вигвам и да заживеят в него. Отначало родителите им се отнасят с недоверие и насмешка към фантазиите на новоизлюпените "диваци", но скоро и те са завладени от приключенския им дух. От страниците на тази повест струи ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
Две повести за деца. ... Николай Гарин-Михайловски (1852 - 1906) освен писател, е инженер и запален пътешественик. В "Детството на Тьома" той ни запознава с едно безгрижно, палаво и добро момче. Сред куп перипетии - от препускане на кон, случайно скъсана рокля на гувернантка, бягство от вкъщи, спасяване на куче от дълбок кладенец, Тьома върви по пътя си. Някои от читателите ще разпознаят себе си в героя, други ще си спомнят с усмивка за "невинните пакости" и уроците от тях, а трети просто ще се забавляват с приключенията му. При всички случаи повестта напомня за сладките дни от детството и четенето &# ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
Дълбоко под земната повърхност, на бреговете на Беззвездното море, има лабиринт от тунели и зали, пълни с истории. Входовете, които водят до това светилище, често са скрити - насред избуялата горска трева, в нечий дом или там, където видимото е невидимо. Но тези, които търсят, ще намерят. Техните врати ги очакват. Закари Езра Роулинс търси своята врата, макар да не го осъзнава. Той следва песента на няма сирена, която необяснимо му подсказва, че е предназначен за друго измерение. Когато открива мистериозна книга в университетската библиотека, той започва да чете, завладян от истории за нещастно влюбени затворници, ... |
|
|
Това е вторият роман на Румяна Халачева, който е продължение на издадения за първи път през 2018 година Дълбините на древността. Може да бъде четен и самостоятелно. В Дълбините на душата читателите отново ще намерят ценни житейски и духовни знания, поднесени увлекателно. И тази книга носи силен положителен и просветляващ съзнанието заряд. Ако се чудите защо се случват всички странни събития през последните три години, защо страданието се увеличи неимоверно и как да го преодолеем по най-добрия възможен начин, в книгата ще намерите голяма част от отговорите. В нея са описани и някои добре забравени знания и умения за ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
От автора на бестселъра "Момичето от влака". ... Млад мъж е намерен брутално убит в лодката си в лондонския Риджънтс Канал. Скоро се оказва, че три жени са свързани по различен начин с жертвата. Лаура е прекарала с убития последната му нощ. Тя е темпераментна, вечно забъркваща се в неприятности самотна млада жена, която не може да се справи с травма от миналото. Карла е потъналата в скръб леля на убития мъж, която оплаква скорошната смърт и на друг член на семейството, а животът ѝ е белязан от огромна трагедия. Мириам e любопитната съседка на убития, която очевидно пази тайни от полицията. Тя знае, че само ... |
