Това е втората част на книгата "Аденовирусът - самоубиец". ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Второ издание. ... Матей Пропанов е експерт по скално катерене. Тръгва по следите на поредица от мистериозни самоубийства в средите на алпинистите. Живее сам в малка къща в "Драгалевци", останал без живи роднини и приятели. Не може с лекота да подмине чуждите проблеми и неправди. Принуден от обстоятелствата и от своята съвест, той поема по пътя за намиране на справедливостта, приятелството, добротата, любовта. Път, който може да го срещне с неговия най-опасен враг. Поне в този живот... Явор Веселинов, авторът, твърди, че основната история в романа е вдъхновена от действителни събития. Заради въображението му ... |
|
Матей усещаше, че има още един враг във водата. Спирали от въздушни мехурчета се завихряха покрай него и едно зло лице надничаше в сумрака. Матей чуваше неговия напев, който опитваше да завладее и без това объркания му разсъдък. Тогава усети как раковината амулет затрептя на гърдите му. Беше я забравил. Подаръкът на Мгабе вибрираше неистово, сетне замря. След миг Матей усети силно пробождане и удар в гърдите. Нямаше болка, само усещане за освобождаване. ... |
|
Семейната фирма "Магазин за самоубийци" процъфтява сред чуждото нещастие до деня, в който се появява безмилостен противник: радостта от живота. От десет поколения семейство Тюваш продава всевъзможни средства за самоубийство. Бащата, Мишима Тюваш, специалист по насилствена смърт, ръководи с желязна ръка бизнеса. Майката Люкрес, привърженичка на отравянията, сама забърква фаталните смеси. Големият син Венсан проектира лунапарк на тема самоубийство. Дъщерята Мерилин, грозновата и непотребна, е готова сама да сложи край на живота си, но това е немислимо: "Кой сетне ще върти магазина? Семейство Тюваш си имаме ... |
|
Едно журналистическо разследване, една изповед и един страничен поглед, разкриващи съдбата на лекар-самоубиец. История, построена върху истински случай. Един интимен разказ за абсурдния наш свят, абсурдния наш живот и абсурдните наши заблуди. Едно изстрадано прозрение за смисъла и същността на най-голямата илюзия... ... |
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
"Нашият цирк ви представя" е саркастично-ироничен роман, който видимо търси отговор на въпроса "Какви качества трябва да притежава перфектният самоубиец?". В "цирка", който сътворява, авторът жонглира с понятията живот и смърт с убийствена лекота, която в началото предизвиква усмивки. С усмивка читателят е готов да влезе доброволно и в клуба на професионалните самоубийци. Ей тъй, на шега, защото и без друго опитите за самоубийство със свръхдоза марково уиски или след съзнателно заразяване със смъртоносна болест, са смехотворни. И то не само, защото заразяването по план трябва да стане след ... |
|
Тези 12 разказа ще ви преследват дълго след като прочетете последните им редове. Разкази включени в сборника: Котвата - красив хипнотичен разказ със смразяващ финал. Зовът на ръката - екзотична история за двама братя и за конфликта между кръвта и любовта. Албумът на каноника Алберик - страховит разказ за демон, дошъл от развалините на Вавилон. Ясенът - история, която води началото си от аутодафетата на вещици в Англия през XVII век. Експериментът на доктор Хайдегер - обсебващ шедьовър за Еликсира на младостта и опита да надхитриш живота. Кораби самоубийци - енигматичен разказ, предлагащ достоверна хипотеза за ... |
|
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
Стефан Бонев, майстор на късите художествени форми, изваяни от немерена реч, е събрал в сборника си 24 разказа или две дузини, по израза на неговия редактор проф. Клео Протохристова. Книгата представлява реалност, в която буквите и думите копират действията на своя създател, говорят от името на автора, регистрират партии и коалиции, борят се за власт, съвсем по човешки си подливат вода, замерват се с юридически аргументи и популизъм, стремят се да заемат първото място в абзаца и изречението, в заглавието на разказа и в името на книгата. Но това е и свят, в който любовта и добротата превръщат една обикновена монета в ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |