Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В Моите спомени О'Конър разказва болезнената история на детството си в разбито и изпълнено с насилие семейство. Вдъхновена от плочите на Боб Дилън, тя намира убежище в музиката. Шиниъд си припомня първите опити с местни ирландски банди, завършването на първия си албум, когато е бременна в осмия месец, и разбира се - постигането на невероятна популярност с кавъра на песента на Принс - Нищо не може да се сравни с теб. Нейните мемоари са интимно и преливащо от проницателни наблюдения и цинични шеги четиво, в които от първо лице е разказана истината за неконвенционалната кариера на влиятелен артист с дълго присъствие на ... |
|
|
Клер Лидман е мъртва от четиринайсет години, но съпругът ѝ Самюел отказва да го приеме. И когато вижда жена на снимка, която прилича поразително на нея, той моли Ханс Реке и Микаела Варгас за помощ. Те са скептични, ала скоро откриват улики, които подсказват, че това наистина може да е Клер. Разследването ги връща назад във времето към финансовата криза от 90 -те и битката на олигарсите срещу КГБ. Ханс се сблъсква с болезнени спомени от миналото и осъзнава, че трябва отново да се изправи срещу стария си враг Габор Моровия. Междувременно Микаела е тормозена непрекъснато от престъпния си брат Лукас и тревогите се ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
|
Стоян Георгиев Бояджиев е български обществени, дългогодишен деец на ВМРО. След 1989 г. участва във възстановяването на Съюза на Македонските дружества в България, като три години е негов председател, а по-късно и почетен председател на ВМРО-СМД до смъртта си през 2004 г. Роден е в София през 1915 г. в семейство на българи - бежанци от Егейска Македония. През 1936 г., като студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Стоян Бояджиев става един от основателите на македонската студентска корпорация "Шар". По това време написва и книгата си "Съществува ли македонска ... |
|
|
Изпълнението на кой прочут певец довежда до масовото недоволство на софиянци? Какви животни се ловят в Борисовата градина в началото на XX век? С какво се храни цар Фердинанд? Всичко това и още много любопитни истории ще научите от книгата на Петър Мирчев София тъжна и весела. Спомени на едно софиянче. Това не е просто поредното издание за историята на столицата, а увлекателна разходка из нейните улички, махали и емблематични места. Син на бежанци от Македония, авторът ни разказва за напрегнатите години на Първата световна война, минава през трудното десетилетие след Ньойския мирен договор и достига до годините, в които ... |
|
|
Тя помни само, че го е обичала безумно. Той знае, че всъщност е заслужил омразата ѝ... Оливър фон Бисмарк. Всички жени мечтаят да се омъжат за мен. Всички освен една - която трябваше да получи амнезия, за да се съгласи. Явно за всичко си има първи път. Съдбата ми поднесе неочакван подарък - жената на мечтите ми буквално падна в ръцете ми. Изкуших се и ще наваксам за всички пропуснати години... Сега е тук. В дома ми. Затворена като принцеса от приказките в мрачен замък със стаи, в които ѝ е забранено да влиза. Тя вярва, че винаги сме били влюбени. Не помни, че всъщност я изоставих и никога не ѝ казах ... |
|
|
Само миг изкушение и вълшебната приказка се превръща в среднощен кошмар, а принцесата - в Пепеляшка. И няма достатъчно сълзи, които да измият омърсеното ѝ име. В дебрите на висшето общество няма място за любовни трепети и романтични изкушения. Бракът е сделка, а моят е уреден при възможно най-изгодните условия. Оставаше само да мине Балът на дебютантките и съдбата ми на трофейна съпруга щеше да поеме по предначертания луксозен и изпълнен с леки забавления път. Ала точно тогава на полето излезе нов играч - Ромео Коста, покварен милионер, който може да има всяка жена, която пожелае. И тази вечер иска мен. Предложи ... |
|
|
Тя е неговото най-сладко изкушение - и заплаха за най-мрачната му тайна..."Имам план - простичък и следователно обречен на успех. За малко ще обърна гръб на безкрайното чистене, износените дрехи и постоянния тормоз от мащехата ми и двете ми доведени сестри. Ще облека красива рокля и ще се промъкна без покана на бала на най-желания ерген в страната - Закари Сун. Ще открия и ще си върна онова, което ми принадлежи. И после ще се измъкна като по пантофки. Проблемите започнаха, когато арогантният богаташ ме спипа на местопрестъплението и само отчаяното бягство, при което загубих едната си обувка, ме спаси. Но не задълго. ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
