Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
"В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала (може би защото по-рано тези явления не бяха така чести). Не! Аз не мога да се съглася, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
This book was initially planned as a record of a series of lectures to my first classes of Bulgarian Philology, English Philology and Applied Linguistics, and Public Relations undergraduate and graduate students at the South West University of Bulgaria where, back in the early 1990s, we were to lay the foundations of an academic tradition in a fast changing world. It was meant as a record of the fast restructuring of our minds and attitudes in time of economic and sociopolitical transition and cultural transcendence, seen from a changing Bulgarian perspective where the world came upon our horizon English-speaking. The ... |
|
|
Лятото на 1970 г. в скучния и обикновен Балтимор. Мери Джейн е идеалната дъщеря от предградията - кротка и възпитана, пее в църковния хор и винаги помага с приготвянето на вечерята. Единствено музиката я кара да се чуди дали животът не е повече от това, което познава. Дали самата тя не би могла да бъде нещо повече. През лятото Мери Джейн ще работи като бавачка на петгодишната Изи. Това според майка ѝ е благоприлично занимание, подходящо за една млада дама - при това в дома на уважаван лекар и неговата съпруга. Оказва се, че само фасадата на дома отговаря на представата на майка ѝ. Д-р Коун е психиатър, а ... |
|
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
|
"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата и изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така и се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно и домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма ... |
|
|
Енергийна програма за тялото, ума и душата. ... Енергийната програма "Петимата тибетци" е най-ефективната подмладяваща серия от упражнения за тялото, ума и душата. "Петимата тибетци" представлява специален комплекс с лесни за изпълнение упражнения от далечните Хималаи, които се практикуват от милиони хора по целия свят. Те не само позволяват да се отстрани вътрешното напрежение и да се освободи блокираната енергия, но и подобряват физическото и емоционално състояние на човека. Всяко упражнение подпомага и за духовното пробуждане и постигането на Просветление. Енергийната програма ще ви помогне да ... |
