Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир Св. Троица. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати. Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна - въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, който трябва тя да изпълни? В този роман Галина Танева ... |
|
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
|
Завладяващ роман, който съживява автентичния фолклор на едно опазило традициите си българско село. Млада българка, отраснала в чужбина, попада в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да усвои уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за ... |
|
|
"Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват. Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път - на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя. Част от тези места междувременно престанаха да са диви - днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон . Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални ... |
|
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа българска народна приказка, преразказана от Ран Босилек ."– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя." Из книжката ... |
|
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
|
Заклетият враг на Лора Марлин - мистър А., е зад решетките, а тя няма търпение да замине на училищна екскурзия в Австралия. Броени часове след пристигането си обаче получава предупреждение, което на пръв поглед изглежда свръхестествено и е последвано от поредица странни случки. Лора е убедена, че има връзка между тях, но никой не ѝ вярва. Дали ще успее да разбере кое е истина и кое - не, преди да е станало твърде късно? ... |
|
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
Двойка млади пенсионери, Емил и Жюлиет, се сдобиват с къщата на мечтите си - на спокойно място, насред гората. Точно каквото им трябва. Без обаче да са предвидили внезапното посещение на съседа си, лекаря Бернарден, който идва да им се представи, от добро възпитание, мислят те, но остава цели два дълги часа, по време на които се изразява, кажи-речи, само със звукоподражания. Нашата двойка проявява чудеса от въображение и усилия, за да поддържа разговор, в който успява да му изтръгне единствено "да" и "не". На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите! ... Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото й протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му... Стичането е най-жизнената и динамична енергия на човешката култура. За културата стичането е онова, което е гравитацията за природата. Или с други думи: ... |
|
|
Книгата обединява текстове, писани по време на едногодишния престой на автора в македонската столица Скопие. Те се основават на археологическия контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност. В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на утвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на индивида, който сякаш единствен има значение. Няма преди и няма след. Има само тук и сега, а трите земетресения, разрушили на три пъти до основи селището през II, XVI и XX в., са оста, по която наблюдателят ... |
