Pendant les dernieres annees, un grand bruit a ete souleve par le nom de Perperikon, se trouvant sur la Peninsule balkanique, au Sud de la Bulgarie, a 20 km a Nord-Est de la ville de Kardjali au sein des Rhodopes Orientales. En 2000, c "etait encore un petit sommet rocheux, couvert par des broussailles epineuses et des ronces. Ici et la, des vestiges de murailles s"erigeaient et il etait possible de voir des tailles profondes dans les roches, laissees par des cultures anciennes disparues. Il y a quelques annees, meme les gens des villages voisins avaient oublie les sentiers qui y menaient. Dans ces conditions, ... |
|
|
During the last few years, the name of Perperikon, situated in the Balkan Peninsula in the southern part of Bulgaria at some 20 km to the northeast of the town of Kardzhali, in the wilderness of the Eastern Rodop Mountains made quite a stir. In the year 2000 "AD, this has been still c small rocky summit, densely overgrown with thorny shrubs and blackberries. Here and there one could see masonry walls and deeply hewn crevices in the living rock left by ancient cultures, long ago extinct. Once, archaeological excavations were carried out on this hill, but the pits were long ago abandoned and overgrown with weeds. A ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Една смешна книга, съставена от Мартин Христов и съдържаща лафовете, изръсени от неговия син Марти по тайниците на детството. Ето и някои от най-умните глупости на Марти: "(В седем сутринта нахлува в стаята ни) – Тати, ставай! Времето започна!..." "Мамо, знаеш ли защо плачат бебетата? Защо? Защото са родени..." "Мамо, зелени са твоите очи... Хайде, отиди да светиш в тъмното..." "Тате, това е борина... Има в нея сълзи... Когато ни няма, тя плаче за нас..." "Татко, ние с теб сме баща и син – аз съм бащата, ти си синът". "Тате, кучето Димчо говори на лаешки език...& ... |
|
|
"... Михаил-Билю (или Милю) отдавна е с фамилията си в Банско. Билю, роден тук, е вече известен търговец от БААНОВОТО семейство. Има трима сина родени през 10 години - Лазар (1702), Вълчо (1722) и Петър (1722) Баанови. Лазар се замонашва в Светогорския манастир "Хилендар" с името Лаврентий. Вълчо остава светско лице, като поема цялата стопанска дейност на баща си и я развива блестящо до степен, непозната в рамките на Османската империя. Посещавайки Божи гроб на млади години, а по-късно и със сина си Георги (хаджия), става известен с името Хаджи Вълчо, което име оставя на поколенията след него,познати и днес ... |
|
|
Един от първите ценни източници на народните лечебни практики. ... Настоящото произведение на Цани Гинчев е публикувано за пръв път през 1890 г. в том ІІІ на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" и съдържа събрани и подредени от автора лечебни средства от народната медицина, ценен източник за фолклора, представите и историята на народната лечебна практика в България през Възраждането. Сборникът не е практическо ръководство по народна медицина! За автора Цани Гинчев Шкипърнев (1835 - 1894) е известен български общественик, просветител, етнолог, събирач на народни умотворения, публицист, поет и ... |
|
|
Съставител Калин Михайлов . Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
|
"Писах и завърших книгата си Жажда за светлина в продължение на две десетилетия. Трудих се с обич и преклонение пред неотразимо светлата личност на Никола Вапцаров . Вълнувах се и се възхищавах от безкомпромисното му гражданско поведение и проявяваната от него необикновена социална отзивчивост в живота и творчеството." Мария Радонова ... |
|
|
68 литографии, 8 цветни репродукции. Второ издание. Препис: д-р Николай Иванов Колев . ... Книгата е издадена за първи път от Българска академия на науките през 1939 г. "В тази кратка извадка от огромния труд на Феликс Каниц, ти, драги читателю, ще откриеш едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите." Д-р Николай Иванов Колев ... |
|
|
Oliver Marks has just served ten years for the murder of one of his closest friends - a murder he may or may not have committed. On the day he's released, he's greeted by the detective who put him in prison. Detective Colborne is retiring, but before he does, he wants to know what really happened ten years ago. As a young actor studying Shakespeare at an elite arts conservatory, Oliver noticed that his talented classmates seem to play the same roles onstage and off - villain, hero, tyrant, temptress - though Oliver felt doomed to always be a secondary character in someone else's story. But when the teachers ... |
