21 начина да избегнете пилеенето на време и да вършите повече по-бързо. ... Никога няма да имате време да свършите всичко, което сте набелязали за вършене! Затова успелите хора се фокусират върху най-важните си цели и ги осъществяват до край. "Изяж жабата!" ви дава 21 безценни и проверени в практиката начина как и вие да постигнете същата ефективност и да поемете по пътя на неограничените възможности. Тук и сега! Брайън Трейси синтезира най-добрите идеи за управление на времето и ги поднася с неподражаемия си стил, превърнал се в негова запазена марка. Ще се научите да организирате деня си така, че да вършите ... |
|
Девет разговора с Георги Каприев ."Животът не може да бъде сбран между кориците на книга. Отговорността тук е на Митко Новков . Той пита, води и пренасочва. Разказва се едно, а много други съществени събития и лица остават неспоменати... Светът на нашите спомени не съвпада точно със света, за който си спомняме. Претенцията за абсолютна историческа истина е недопустима. А при възпроизводство на събития чрез лична памет е съвършено изключена. Ето защо, любезни читателю, не приемай нищо тук на вяра! Моля те, проверявай!" От автора ... |
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
"Откритието на Екатерина Григорова , много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
|
Опит за роман за техниките на плетене. ... "Един турски писател, който от години тъче на литературния стан между Истанбул и Париж, докато се рови в картината, която е избрал за главен герой на своята книга, и в съпровождащите я имена на Курбе, Халил бей и Прудон, развива една „теория на ябълката”: За да разгадае странното съвпадение на акта на писане с акта на отхапване от ябълка, между първородния и последния грях, той изкарва едно желатиново тесте от 52 карти за игра. Преди да раздаде картите на четиримата играчи на масата, поставя в тестето и двата жокера. След като е разбъркал и приготвил картите, разбира: ... |
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска , ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
Някои наблюдения върху икономическото неравенство в света ... "Икономиката винаги ме е карала да си задавам един фундаментален въпрос: защо някои страни цъфтят и връзват, а други направо се скапват? Причината очевидно не е в сивото вещество. Едва ли има по-задръстено място на Земята от Бевърли Хилс (с изключение може би на Брентуд), но жителите му буквално газят в пари, докато в Русия, където шахът е масов спорт, хората се чудят как да свържат двата края. Явно не е и в образователната система. Американските четвъртокласници със сигурност знаят какво е "кондом", но не и колко прави две по седем. Отговорът не ... |
|
От всяко изричане с човешки думи, като че ли единствено поезията може да пренася светлосенките на смисъла, еластичността на случващото се, съзвучието на многоброя... Събира прашец от мислите, за да препълни пчелина си с восъчно нетърпение и да направи мед от невъзможния възможен живот. Не от фактите, не от сухия скелет, а от енергията и тока на времето... Но кой ти разбира! По-важното е, че не изчезват хората, за които и мечтата е достатъчна. ... |
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов . ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
В брой 1 за 2020 година на най-авторитетното списание за литература ще прочетете: романът "Нощен влак" от Мартин Еймис; поезия от Иван Теофилов , Федя Филкова , Йоргос Хулиарас и други; разкази от Джоан Силбър, Ема Клайн, Джонатан Бъкли, Керана Ангелова , Анна Матвеева, Лъчезар Лозанов и други. В рубриката Ателие гостува Атанас Хранов. "Критическите хроники" представят Митко Новков и Патриция Кирилова . ... |