От автора на бестселъра "Майчината любов". ... Човек винаги е имал потребност да открие своята "сродна душа", оня единствен мъж или онази единствена жена, който/която/ да притежава качества, сравними с неговите, личност, общуването с която би го изпълнило с чувство на максимален душевен комфорт. Древната легенда гласи, че някъде ни очаква нашата втора половинка - човекът, с когото бихме били идеална двойка. Хората, съзнателно или несъзнателно, винаги са търсели и търсят своята половинка. Когато се влюбят, те смятат, че са я намерили. Пламват силни чувства, чертаят се планове, може да се създаде ... |
|
|
Всекидневно ни се налага да вземаме решения и да си съставяме мнения по различни теми. Когато решенията са важни, а мненията ни - спорни, търсим основания, които ги оправдават. За да преценим дали те са добри, трябва да зададем правилните въпроси и да открием техните отговори. В продължение на хилядолетия се е смятало, че списъкът с тези въпроси е само един и при това е относително кратък. Днес вече изглежда, че това допускане е напълно погрешно. Благодарение на усилията на философи, логици, статистици, лингвисти, психолози, социолози и икономисти, ние разполагаме с много теории, които ни дават частица от отговорите, ... |
|
|
Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов . Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |
|
|
Допълнителни рисунки от авторката! Съветите на Джудит Парк как да правим манга . ... Хаосът от недоразумения и чувства продължава... Фотосесията на Жу-Жин е успешна, но защо съученичките ѝ злорадстват, вместо да завиждат? За капак влюбеният в нея Йошитака ѝ погажда най-мръсния номер - от амбиция, от завист, от любов? Или просто от глупост? И сред всичко това познатият ни Ягате, който търси в студента Ра-Мюн нещо повече от приятел. ... |
|
|
Защо ни трябва управление на културата? За по-голяма част от обществото тя трябва да се подпомага в търсене на решения за ограничаване на пазара. Какво означава интегрирано управление, когато разпадът на обществените отношения достига непознати стойности, изправяйки ни пред избори, които не правим в страха си от последиците? Засилващата се десинхронизация на социалните системи от своя страна повишава несигурността в обществото, изкушавайки ни да търсим частни решения. Посочените предизвикателства предполагат интегрирано управление на културата като стратегически ориентиран процес, при който се преосмислят нейната роля, ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев , получавайки ... |
|
|
"Митът за Янус" изследва силата на думите и техния тайнствен живот, след като бъдат изречени. Книгата връща зрелия читател в света на приказките. Този свят е пълен с въпросите на нашия живот. Те плуват във въображението ни, теченията ги отнасят, потъват, губят се, намират ни и търсят своите отговори. Понякога отговорът оживява в думи и глас, а понякога е просто там - като илюстрация, която доизказва неизречимото. Това е сън без предписана интерпретация. Когато се събуди, читателят ще си спомни за моретата и за думите, които остават, за паметта, за нежността, за нараняването, вината и нейните вечни завръщания, ... |
|
|
Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
