Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
Двуезично издание на английски и български език. ... Маргарита Петранова е родена и живее в Бургас. Започва да учи пиано на 10 години при г-жа Ваня Попова, а след това - при г-жа Анна Балашева. 11-годишна печели първа награда на конкурс за най-добро изпълнение на българска музикална творба. На 17 години е солистка на Бургаската филхармония с "Концерт за пиано и оркестър №2" от Дмитрий Шостакович. Завършва Инструментален факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София със специалност "Пиано" при проф. Богомил Стършелов и доц. Теодора Несторова. Защитава с отличие ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
