Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
|
|
Каква магия крие се в снега е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е приказка за приятелите, които са винаги до теб и ти помагат в труден момент, за безкрайната мъдрост на природата, за обичта и надеждата. Приключението от Бъди ми приятел продължава... Идва зима и малкото жабче, както всички жаби и някои други животинки, заспиват дълъг зимен сън. Но приятелката на жабчето, старата вещицата, го събужда, защото тя и цялата природа имат нужда от неговата помощ. Няма сняг, а това е много опасно за житото, защото то няма да порасне и да даде брашното, от ... |
|
|
Светът е пълен с най-различни животни. Те живеят по различен начин, на различни места. Някои са съвсем мънички, а други огромни. Някои са меки и пухкави, а други бодливи или зъбати. Едни обичат горещото африканско слънце, а други си чувстват най-добре в арктическите студове. Със сигурност и сами можете да изброите и още животни, които умият нещо различно или не приличат на никое друго. А в тази книжка можете да научите повече за много от тях. Текстовете са написани така, че да бъде достъпен за най-малките, а богатите илюстрации ще запознаят детето с различните животни. Книжката е част от поредицата Моята първа ... |
|
|
Има врати, които не бива да бъдат отваряни! Има мъже, с които е по-добре да не се конфронтираш! Те не знаеха тези прости правила, защото се мислеха за недосегаеми. Но пред смъртта всички са равни! След дълги години скитане по света Александър се завръща у дома. Чувства се изгубен и иска да намери своето място в живота. Търси спокойствие и опрощение... Но се оказва, че понякога правилата, в този нов за него свят, са не по-малко жестоки, отколкото на бойното поле. Неговите противници не знаят нищо за миналото му и допускат огромна грешка. Отварят вратите на Ада... и трябва да понесат последствията! Стефан Кръстев е ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
|
Дончо Кръстев е роден на 06.11.1974 г. в Димитровград. Занимава се с източни бойни изкуства, философски източни и западни концепции и езотерични учения. Практикува народна и алтернативна медицина. През 1999 г. завършва Медицински колеж в гр. Хасково, със специалност медицински фелдшер. От тогава - до сега работи по специалността си в гр. Гълъбово, като преминава през школите на селското здравеопазване, бърза медицинска помощ и ведомственото здравеопазване. Девиз: Любовта е всичко! "Танцът на Спиралата" е новата "Книга на промените", верният път за прехода на човечеството от петата към шестата раса. Тя ... |
|
|
Трудът е лексикално съпоставително изследване, в което си дават среща две неувяхващи езиковедски теми - темата за устойчивостта и темата за цвета. Явлението устойчивост се анализира с оглед на реализацията му в рамките на устойчивите словосъчетания с прилагателно име за цвят в българския и френския език. ... |
|
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов , този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
|
"Писах и завърших книгата си Жажда за светлина в продължение на две десетилетия. Трудих се с обич и преклонение пред неотразимо светлата личност на Никола Вапцаров . Вълнувах се и се възхищавах от безкомпромисното му гражданско поведение и проявяваната от него необикновена социална отзивчивост в живота и творчеството." Мария Радонова ... |
