Критичен анализ на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии. ... Проф. д.ф.н. Митрю Недев Янков е роден на 26.09.1935 г. в с. Ефрем, Хасковски окръг. Завършва гимназия в гр. Харманли, специалност "Философия" и редовна аспирантура в СУ "Кл. Охридски". По-късно работи като преподавател във "Висшия институт на МВР", научен-сътрудник във Философския инстритут на БАН, професор и зав. секция "Философски и социологически теории" в ИССТ при Президиума на БАН. От 1995 до 1999 г. е професор в Славянския университет. След това чете лекции по философия, политология и основи ... |
|
|
Държавно-политическата система на Швейцария е основана на същите принципи, както на другите демократични държави - политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. Тя има ярко откроена специфика, която се дължи на силно развитата пряка демокрация, както и на провежданата външна и военна политика на неутралитет. Повече от век и половина швейцарските граждани участват пряко и активно във вземането на най-важните решения в развитието, вътрешната и външната политика на страната. Това става главно чрез референдумите, които ... |
|
|
Проф. Хуан Линц е един от най-изявените авторитети в областта на съвременната политическа социология. Неговите изследвания имат широк обхват и са посветени на разнообразни теми. Повечето от неговите книги отдавна са продобили статуса на класически текстове и са се превърнали в източници на авторитетни позовавания. ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
|
Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема."Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение ... |
|
|
Принципите на свободното общество. ... Терминът "свобода" е толкова често използван, че вече е станал досадно клише. Знаем ли обаче какво се крие зад него? Можем ли да разпознаем тиранията, когато ни я пробутват в лъскавата и удобна опаковка на свободата? Конгресменът Рон Пол ни стряска, провокира и събужда с провокативни размишления за личната свобода. Според него да обичаш истински свободата означава да я разграничаваш от всеки желан социален или икономически резултат. Да вярваш в свободата пък означава да разчиташ на непосредствените действия и обстоятелства, които възникват, когато правителството не пречи ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Темите на XXI век" на издателство "Труд". ... Днешното господство на неолиберализма в икономическата и социалната политика започва, когато противостоящият му предшественик, известен по-общо като кейнсианско управление на търсенето, навлиза в масивна криза по време на инфлацията от 70-те години. Това е криза и за социалдемокрацията. Ксенофобският популизъм в по-голямата част на Европа, САЩ, Русия и някои други страни, враждебен както към неолиберализма, така и към социалната демокрация, променя отношението помежду им. Особено важна променлива е балансът между електоралния ( ... |
|
|
Колективната монография представя научните резултати на проекта "Качеството на демокрацията в България: Демократичен консенсус и гражданско участие", финансиран от фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката и реализиран от изследователски екип на Департамента по политически науки на Нов български университет. "Темата на проекта, разбира се, не е избрана случайно. Още към началото на изследванията са видни и с просто око симптомите на разочарование от функционирането на демократичната система и от ниската ефективност на управлението в България – проблеми с правовата ... |
|
|
Книга от поредицата "Войни и власт" ... Истина или сън бяха 90-те години за света и за нас? Къде попадна България в голямата схема на света? Има ли общност на Новите демокрации и може ли да повлияе на бъдещето? Крие ли Европа опасности за себе си и за другите? С кого и с какво воюваме? Има ли бъдеще за НАТО? А за ООН? Какво точно се случи във Вашингтон между Мадрид и Вилнюс? Какво стои пред нас, българите, в общия геополитически контекст? На тези въпроси отговаря Филип Димитров , човекът, който през последните петнадесет години е бил на възловите места във възловите моменти. ... |
|
|
Доминик Кардон е социолог и научен сътрудник в Центъра за изучаване на социалните движения. Работите му засягат употребите на новите технологии и промените в публичното пространство. ... |
