Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков . На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
Питанка е малко момче с шапка на пилот, което не престава да задава въпроси... Колко ли небета има над нашето? Дали страшилищата също се страхуват? Как се става откривател? Думите имат ли ваканция? След "Лулу" и "Малки същества", "Питанки" е третата книга с детски стихотворения на Петя Кокудева . За радост - отново с рисунките на италианската илюстраторка Ромина Беневенти. ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Разправа с поезията" е една яростна, но и много лирична книга. За да живееш истински е необходимо не само да имаш сетива, но и да си сензитивен, неформален, реактивен. Да си с широко отворени очи във всички посоки, включително навътре. Към теб самия, където е задължително да си честен. Да задаваш въпроси без да търсиш единствения отговор. Тогава се случва поезията - като извор, като еуфория. С което обаче, би могла да бъде и опасна - и да се превърне в нещо обсебващо, звяр, който те иска само за себе си. Тази книга със стихове е точно това, което търсите, ако, разбира се, обичате поезията и имате смелостта да ... |
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |