Този уханен букет от разкази ще ни прелъсти с цветовете на любовта. Когато най-малко очакваме, ще ни връхлетят като бурно море от обрати, емоции и горчивата болка на загубата. Ще ни се отдаде възможността да открехнем булото на мистерията и да надзърнем през шпионката към онова, което звучи твърде невероятно, за да приемем. Колоните на скучното ежедневие притъпяват вътрешния глас, но с настъпването на нощта всичко излиза наяве. Някои казват, че тъмното не крие нищо истинско. Някои казват, че тъмното не крие нищо истинско. Единствената форма, която приема мракът е тази на страха, а в този сборник Кристиан Желязков цели ... |
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски . Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
Една млада българка в началото на промените търси нов живот в Париж, чийто образ е почерпила от романите и собствената си фантазия. Мечтите и се заплитат в мрежата на меланхолична любовна история, за която, както и за нашата сънародница, парижкото метро ще поеме ролята на съдба. Сесил Вайсброт (1954) е френска писателка, дъщеря на полски евреи. Авторка е на девет романа и пет сборника с разкази, в които в съгласие със собственото й убеждение, че "литературата се интересува от другите", проправя път отвъд нарцисизма и формалните търсения на френския роман от втората половина на XX век, към пестеливото и прецизно ... |
|
Роман с 4 международни награди и 4.5 милиона продадени екземпляра. ... След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с ... |
|
Съставители: Хараламби Паницидис , Димитър Божков , Петър Горанов . ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
|
Сред ужасите на Аушвиц една млада жена играе за живота си. Читателите на Татуировчикът на Аушвиц и на Дамски гамбит не биха пропуснали този удивителен дебют, чието действие се развива през Втората световна война. Мария Флорковска е много неща: дъщеря, запалена шахматистка и член на тайната Полска съпротива в окупираната от нацистите Варшава. Заловена от Гестапо, тя е откарана в Аушвиц, а семейството ѝ е изпратено на смърт. Садистичният заместник-комендант на лагера Карл Фрицш осъзнава шахматните ѝ умения и решава да я използва за свой противник в шаха, а когато се отегчи от нея, да я убие. Мария се ... |
|
Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
|
Стани програмист, създавай игри и уебсайтове. Искаш да се научиш да програмираш, но не знаеш откъде да започнеш? Тогава това е книгата за теб. Няма значение, че нямаш понятие от променливи, не разбираш нищо от синтаксиса на кода или може би дори не знаеш как да използваш JavaScript на своя компютър. Това простичко ръководство ще те преведе през всяка стъпка от този процес. Как? С ясни и конкретни инструкции, които ще ти дадат стабилни основни умения за програмиране. Какво още: не е нужно да си запознат с JavaScript - книгата започва от основите на езика и е перфектна за абсолютни начинаещи; книгата е с широко ... |
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните. Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има ... |