"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
|
|
Разпоредители на смута е книга за възмъжаването и приятелството на момчетата, за жените в живота им, за несъстоялата се световна музикална слава, за това какво е да пораснеш в България около Прехода и във фантазиите си. Превеждайки българската литературна традиция на езика на съвременния роман, книгата е едновременно мозайка от истории и сказание в духа на фентъзи жанра. Тя се разгръща в два пласта. В реалния се срещаме със зъбатите истории на група младежи, стъпили с двата крака в пълнокръвния, мъжки живот, които по-късно се превръщат в "три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с изтекъл ... |
|
|
Слав Бакалов е едно от имената, с които българската култура може да се гордее. Живописец на експресията той непрекъснато е в състояние на вътрешна неудовлетвореност от постигнатото до момента. Сега Слав Бакалов се е обърнал към прозата и тук както в картините му той се изкушава от възможността на едно ново пътешествие - пътешествието по необятните пътища на словото. Той не се колебае да експериментира с формата като я насища с неудържимата си фантазия и постоянно присъстващата ирония. Разказвайки тази криминална история, както я нарича той остава верен на своята художествена същност да раздробява на дребни детайли ... |
|
|
Разказите са едно словоблудство от литературен пънк. Музика в диска звучи като студен, готически джаз. "Тавата" се състои от 29 парчета с обща продължителност от 1 час и 20 минути. ... |
|
|
Илюстрации и оформление: Виктор Паунов. ... "Любознателни малки читатели, подготвихме за вас "Детска илюстрована история на България"Тя ще ви въведе в интересния свят на нашето минало. Красивите и достоверни илюстрации ще ви помогнат да си представите по-добре как са живели хората преди нас, да узнаете какви са техните духовни и материални постижения, какво са ни оставили в наследство." Издателите "От целия славянски род най-славни са били българите, първи те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те са завладели." Паисий Хилендарски ... |
|
|
Стихове. ... "Борислав (Бори Слав) е дошъл с името си - бори се за слава, но и не особено трудно му се отдава, защото борба без талант, не би била успешна! А той има безспорен такъв! Той е един от най-шарените хора, които познавам. Нестандартен, провокативен, размислящ, с огромни емоционални амплитуди, но най-важното е, че умее да им даде брилянтен словесен израз. Сродна душа, която няма мира в търсенето на доброто, любовта и истината! Но по-странното е, че мъдростта му не съответства на младостта! Затова си струва да бъде прочетен и преживян! А като четете, вероятно ще си дадете сметка, че стиховете му са облекли в ... |
|
|
В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
|
Откъс от книгата: "Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю. За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше с луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче и го използваше да си отбележи докъде е стигнал. Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше ... |
|
|
Настоящото издание представя нова педагогическа система, чиито основи и същност са открити и разработени след анализ на философските, научните и възпитателните идеи в беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов . ... |
|
|
Съставител: Христо Караславов . ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият "Именник на български ханове" още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци "Веда Словена" предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А "Български апокрифен летопис" бе окичен с епитета "неблагонадежден". Но ето, че повече от сто години от първото му издание, ... |
