"И Поетът е с нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също: посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината и в целостта си. Не копията, а оригиналите ще трябва той да съхранява. Написаното от поета е съобразено с протоколите." Сен-Джон Перс ... |
|
|
Векове наред Северната звезда е била сигурен знак, по който пътешественици и изследователи са определяли посоката си на движение. Подобен ориентир, закодиран дълбоко в ума и тялото още от раждането, съществува у всеки човек. Неизменна и безпогрешна, това е собствената ни Северна звезда, онази част от нас, която не е забравила пътя към истинските ни желания, мечти и стремежи. По ирония, колкото и силно да свети, за повечето възрастни тя си остава невидима. Но хората, успели да я открият в себе си, получават много повече от ориентир. Те вече разполагат с навигационна система, с която могат да преминат през всеки етап от ... |
|
|
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич . "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
|
Настоящият "Коментар на Стария Завет" има за цел предимно да свърже Божието Слово с ежедневния живот на обикновения християнин. Той дава "на средния християнин основни познания за смисъла на Библията", а не богословски трактати на висок стил. Старият Завет е разгледан на по-големи пасажи, с изключение на Псалми, Притчи и Еклисиаст, които са разгледани стих по стих. Текстове, пророкуващи за идещия Месия - Христос - са разгледани по-подробно. Важни теми са разгледани във вмъкнати изложения (екскурси). Многобройните карти и илюстрации дават допълнителна представа за света на Стария Завет. Уилиям ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
"Драги читателю, тази книга не е присъда, назидание или отмъщение. В нея съм събрал мои публикации във Фейсбук, в които се опитвах да създам реалистична картина на събитията, белязали съдбата на няколко поколения. С текстовете си се връщам назад в миналото и показвам фрагменти от онези времена като в своеобразен калейдоскоп, в който и читателят ще се включи със собствените си спомени. Възможно е мнозина да се трогнат, дори да поплачат, когато съдържанието в разказите съвпада с техните лични преживявания. Не ми се ще обаче горчивата утайка, останала в душите ни, да предизвиква гняв към Съдбата. Нека заедно да останем ... |
|
|
"In Genesis, my camera allowed nature to speak to me. And it was my privilege to listen." Sebastiao Salgado On a very fortuitous day in 1970, 26-year-old Sebastiao Salgado held a camera for the first time. When he looked through the viewfinder, he experienced a revelation: suddenly life made sense. From that day onward - though it took years of hard work before he had the experience to earn his living as a photographer - the camera became his tool for interacting with the world. Salgado, who "always preferred the chiaroscuro palette of black-and-white images," shot very little color in his early ... |
|
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да се изтъкне, на първо място, значението на нормативизма и след това на правния институционализъм за правната наука. Тези две доктрини, две тенденции, две направления в правната наука са главните насоки, около които се развива както правната наука, така и правната практика. Те са не само методологична даденост, но и компонент на субстантивното, първичното правно знание, а също така и ръководство за решаването на различни правни проблеми - както в науката, така и в практиката. В правната теория дълго време най-обсъжданата тема бе тази за правната норма. По-късно учените насочиха погледа ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
