Правек и други времена

Правек и други времена Олга Токарчук Времетраене: 1:12 мин. Бегуни Олга Токарчук Времетраене: 1:02 мин. Изгубената душа Олга Токарчук Времетраене: 0:48 мин. Дом дневен, дом нощен Олга Токарчук Времетраене: 0:51 мин. The Amplified Come As You Are: Историята на Nirvana Майкъл Азерад Времетраене: 0:56 мин. Нещата, които предстоят Хърбърт Дж. Уелс Времетраене: 0:57 мин. Дългият двайсети век Джовани Ариги Времетраене: 1:09 мин. Съединението. Дипломатическата битка за България Алека Стрезова Времетраене: 1:02 мин. Сладка моя, някой ще умре Мики Спилейн, Макс Алън Колинс Времетраене: 0:48 мин. Вълче време Харалд Йенер Времетраене: 0:59 мин. Порочно кралство Рина Кент Времетраене: 0:49 мин. България и еврото Йосиф Аврамов Времетраене: 0:37 мин. Корабът с булките Джоджо Мойс Времетраене: 1:06 мин. Алхимия на тайните Стефани Гарбър Времетраене: 1:10 мин.

Правек е място в центъра на Вселената...

В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като матрьошки.

Правек е място в центъра на Вселената... Тук границата между видимото и невидимото чезне, физическите форми се превръщат в душа и смисъл. Калейдоскопът на дните се завърта... и ни завърта...

Публикуван за пръв път на полски през 1996 г., романът и до днес си остава перлата в творчеството на Олга Токарчук и е преведен на повече от 30 езика. Нобелова награда за литература през 2018 г.

"Винаги съм искала да напиша такава книга. Книга, която създава и описва един свят. Това е историята на свят, който - подобно на всяко живо нещо - се ражда, развива се и накрая умира."
Олга Токарчук

"Правек е място, което се намира в средата на Вселената.
Да се прекоси с бързи стъпки Правек от север на юг, отнема един час. От изток на запад също. А ако някой би искал да обиколи Правек с бавни крачки, като внимателно и съсредоточено се вглежда във всичко, това ще му отнеме цял ден. От сутринта до вечерта.

На север границата с Правек е пътят от Ташув до Келце, натоварен и опасен, той буди безпокойство при пътуване. За тази граница се грижи архангел Рафаил. На юг границата се определя от градчето Йешкотле с църква, старчески дом и ниски къщички около калния централен площад. Градчето е опасно, защото поражда жажда да притежаваш и да бъдеш притежаван. От страната на градчето Правек е пазен от архангел Гавраил. От юг на север, от Йешкотле до разклона за Келце води Друмът и Правек се простира от двете му страни.

Западната граница на Правек са крайречните влажни ливади, малко гора и един чифлик. Чифликът притежава стадо коне, един от които струва колкото целия Правек. Конете са на чифликчията, а ливадите на енорийския свещеник. Западната граница ражда опасното чувство на надменност. Тази граница е охранявана от архангел Михаил. На изток границата на Правек е река Бялка, която отделя неговите земи от земите на Ташув. След това Бялка извива към воденицата, а границата продължава през ливадите и елшаците. Опасна тук е глупостта, която произлиза от страстта по дървената философия. Тази граница пази архангел Уриел.

По средата на Правек Бог е струпал възвишение, на което всяко лято се събират рояци майски бръмбари. Затова хората са го нарекли Бръмбарово хълмче. Щото работата на Бог е да твори, а на хората да наричат.
От северозапад на юг тече река Черна, която се слива с Бялка при воденицата. Черна е дълбока и тъмна. Тече през гората и тя отразява в нея обраслото си лице. По Черна плават сухи листа, а във въртопите ѝ невнимателни насекоми се борят за живота си. Черна дърпа корените на дърветата и подрива гората. Понякога на тъмната й повърхност се образуват вирове, защото реката може да бъде гневна и неукротима. Всяка година късно напролет се разлива по ливадите на свещеника и там се пече на слънце. Позволява на жабите да се множат до безкрай. Свещеникът се бори с нея цяло лято и всяка година тя любезно се съгласява да се върне в своето корито в края на юли.

Бялка е плитка и жизнерадостна. Простира се в широкото си корито и нищо не крие. Прозрачна е и с чистото си пясъчно дъно отразява слънцето. Прилича на голям блестящ гущер. Бяга между тополите и прави палави завои. Трудно се предвиждат игрите ѝ. Някоя година се случва да направи остров от гъсталака на елшата, а после за десетилетия се отдръпва далече от дърветата. Бялка тече през горички, ливади и поляни. Блести в пясъчно и златно. При воденицата реките се сливат. Най-напред текат една до друга, нерешителни, плахи пред лелеяната близост, а после попадат една в друга и се губят в себе си. Реката, която тръгва от тази смесица при воденицата, не е вече нито Бялка, нито Черна, затова пък е силна и с лекота върти колелото на воденицата, което мели брашното за хляба. Правек се разполага край двете реки и край третата, която се получава от техния взаимен копнеж. Реката от сливането при воденицата на Черна и Бялка се нарича Реката и тече нататък спокойна и сбъдната."
Из книгата

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 година в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 година завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 година полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и други - общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, Пътешествието на хората на книгата, излиза през 1993 година и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, Правек и други времена (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност. Други книги от авторката са - Господин Изразителен, Гардеробът, Чудати разкази, Чувствителният разказвач, Изгубената душа, Бегуни, Дом дневен, дом нощен, Правек и други времена, Последни истории, Музика от много барабани, Карай плуга си през костите на мъртвите.

Сред наградите и отличията ѝ (някои от тях нееднократно) са: The Man Booker International Prize - първата полска писателка, удостоена с тази награда. За английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт; през 2019 е финалист за същата награда с Карай плуга си през костите на мъртвите, а през 2022 с Книгите на Яков.

Печели също наградата на читателите Нике (двукратно) - една от най-престижните награди за полска литература, наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски. През 2004 година е финалист за международната награда IMPAC, получава и наградата Ян Михалски - на същата награда е носител и Георги Господинов.

Ай Си Ю ООД
София, 1111
ул. Хубавка № 8
office@icu-bg.com